Извадих бухалите като човек, обзет от чувството че поднася подарък с неоценимо висока стойност. Мама нагласи очилата си и погледна трите съскащи и поклащащи се пухени топки.
- Много хубаво, миличък – рече тя и по гласа й личеше, че мисли за друго. – Много хубаво. Ще ги прибереш на сигурно място, нали?
Казах й, че ще ги държа затворени в стаята си, така че никой да не научи за тях.
- Добре си решил – съгласи се мама и боязливо погледна бухалите. – Знаеш, че Лари не е съгласен да има още животни.
Знаех, разбира се, и възнамерявах на всяка цена да запазя съществуването им в тайна от него. Обясних й, че остава само един дребен въпрос: бухалите са много гладни, всъщност са гладни до смърт.
- Горкичките – каза мама, която веднага изпита състрадание към пилетата. – Дай им мелко хляб и мляко.
Обясних й, че бухалите се хранят с месо, а съм изразходвал и последните си запаси. Попитах я дали няма парче месо, което да ми даде на заем, за да не умрат бухалите.
- Ами и аз съм малко закъсала с месото – отговори тя. – На обед ще ядем котлети. Иди да видиш какво има в хладилния сандък.
Отидох в килера при масивния хладилен сандък, където държахме нетрайните продукти, и надникнах в ледената влага вътре. Единственото което успях да открия, бяха десетте котлета за обед, а и те едва ли биха стигнали на три ненаситни бухали. Върнах се в кухнята да съобщя новината.
- Втасахме я – рече мама. – Сигурен ли си, че няма да ядат хляб и мляко?
Не отстъпих от думите си. Бухалите ядат само месо.
В този миг едно бухалче се залюля толкова силно, че се прекатури, а аз бързо дадох това на мама като пример, че силите на птичетата са на изчерпване.
- Ами тогава сигурно е най-добре да вземеш котлетите – обезпокои се мама. – Ще трябва да обядваме къри със зеленчуци.
Победоносно отнесох бухалите и котлетите в стаята си и натъпках горките птици с месо.
Като последствие от пристигането на бухалите, седнахме да обядваме доста късно.
- Извинявайте, че се забавих – каза мама, като отхлупи супника и от него се вдигна пара с миризма на къри. – Кой знае защо, картофите се вариха ужасно дълго.
- Мислех, че за обед ще има котлети – каза Лари с огорчение в гласа. – Цяла сутрин си мислех за тях и подготвях вкусовите си луковици. Къде са котлетите?
- За съжаление отидоха за бухалите, миличък – извини се мама. – Имат невероятен апетит.
Лари замръзна с лъжица къри на половината път до устата си.
- Бухали? – попита той и втренчи поглед в мама. – Какви бухали? Какво значи това?
- - О! – притесни се мама, защото усети тактическата си грешка. – Най-обикновени бухали...птици...не се безпокой, нищо особено няма.
- Нападнати сме от бухали, така ли? – искаше да знае Лари. – Вмъкнали са се в килера и са излетели от там с купа котлети в ноктите си, а?
- Не, не, миличък, тези бухали са малки. Не са способни на такова нещо. Не можеш да си представиш какви красиви очи имат. Умираха от глад, горкичките.
- Ловя се на бас, че Джери е донесъл някакви нови животни – кисело подхвърли Лесли. – Усетих го, че замисля нещо преди обед.
- Ако е донесъл, ще ги изхвърли – озъби се Лари.
Обясних, че не мога да направя това, тъй като птиците са много малки.
- Съвсем малки са, миличък – успокои го мама. – Не са виновни.
- Как така не са виновни? – не се предаваше Лари. – Проклетите дяволи са си напълнили гушите с моите котлети...
- С нашите котлети – прекъсна го Марго. – Не разбирам как можеш да си такъв егоист.
- Трябва да се сложи край на това – продължи Лари без да обърща внимание на Марго. – Прекалено много си разглезила момчето.
- Котлетите са колкото твои, толкова и наши – повтори Марго.
- Каква говориш! – каза мама на Лари. – Ужасно преувеличаваш. Заради някакви си бухалчета.
- Някакви си бухалчета, а? – заядливо рече Лари. – Той вече има един бухал и всички добре знаем какво ни струва.
- Одисей е много мила птица и не прави бели – защити се мама.
- Е, към теб може да е мил - рече Лари – понеже не е влизал и не е повръщал върху леглото ти всичките парченца храна, които вече не му трябват.
- Но това беше толкова отдавна, миличък, и оттогава нищо не е правил!
- И какво общо има Одисей с нашите котлети? – попита Марго.
- Добре! – сопна се Лари. – Не ме слушайте. Самите вие скоро ще се оплаквате, защото като си легнете в креватите ще плувате в бухалски бълвоч. А аз ще замина и ще отседна в хотел.

Откъс от "Градината на боговете"