Ако искате да забиете някоя мацка, един от най-изпитаните начини е да започнете да се сваляте с най-добрата й приятелка ...

Декември 2000.

Малко преди края на месеца.

Мила лежи болничка у тях. Гнусен грип! Хрема, кашлица ... и 39,5 градуса по Целзий. Момичето повръща и й е толкова зле, че не може да си каже името.


Часът е някъде към 10 вечерта. Мъжът й го няма. Тя се е свила на леглото и не може да си намери място - всяко докосване до хладните завивки изпраща поток от болезнени сигнали до мозъка. Мускулите я болят, съзнанието й повтаря едни и същи образи и видения без да спре, въздухът, който поема, е леден на фона на горещото й пресъхнало гърло ... Минутите се нижат отвратително бавно и дори завивките, които е прегърнала с надеждата да я стоплят, не могат да я утешат.

Часът става 11. Мила с мъка се изправя, за да открие някъде из квартирата аспирин, амидофен, парацетамол или каквото и да е друго за смъкване на температура. Със залитане, тя започва да се лута наоколо, като накрая отива в банята да повърне отново - промяната на ъгъла на тялото й спрямо гравитацията се е оказала предизвикателство за милия й стомах. О, пилето, колко му е лошо! То се връща обратно в леглото и се кротва там.

12 часът. Мила лежи насред трескави бълнувания.

1 часът.

В ключалката на входната врата се вмъква ключ, превърта се ...

- Здравей.

Мила изстрелва едно Здравей в отговор. Говори бързо, за да съкрати миговете на мъчение, които съпътстват произнесените думи.

- Къде беше. - добавя тя. Все й се върти из главата, че мястото на съпруга й в подобни трудни моменти е до нея.

Подразнен от рязката интонация и настоятелността на въпроса, Геша сяда на един от столовете около масата и заявява:

- Бях на среща с Гери. Трябва да знаеш за това, което се случи.

Мила е завладяна от чувството, че всъщност изобщо не желае да узнава, какво, по дяволите се е случило. Напротив, тя иска някой да се погрижи за нея, да я поглези, за да компенсира малко скапаната болест.

- Спах с нея. - уведомява я мъжът й. - Аз не исках да се получи точно така, но, без да се усетим ...

Гърлото на Мила има свои идеи, как да реагира на новината. То казва Йок и в продължение на няколко секунди не желае да преглътне.

Е, да си призная, не мога да си представя, какво е отвърнала Мила. Сигурно нищо. Не съм бил там и ... ами импровизирам.

Ето какво разказва блудният съпруг: Отишъл той на срещата у Гери, седнали да пият и да си приказват. Приказват си те, но и двамата, разгонени като зайци, мира не намират, накрая момичето се поприбутало по-близо, той пък нещо взел да й гали коляното, после ръката му се плъзнала по-нагоре ...

Мила вече не иска да слуша. Боже Господи, Гергана й е най-добрата приятелка!!! Мила раегира остро. За момента високата температура и неразположението остават временно на заден план. По дяволите, как можеш да се прибереш в един през нощта, при положение че съм толкова зле, дори да не се обадиш да се поинтересуваш как съм като знаеш, че съм болна, и след това да се оправдаеш, че си бил зает да чукаш най-близката ми приятелка!!!!!!

Мъжът й е искрено възмутен. Той е толкова откровен, доверява й се напълно, споделяйки с нея тази своя тайна ... А тя, как може да се държи така с него! Това е грубо нахалство!

Мила се отдава отново в ръцете на грипа, защото той като че ли е малко по-приятен от семейната атмосфера.


Откъс от "Сезон за лов на диви кучки"