Неподозирани са възможностите, които предполага женската глава.
Тя служи за възхищение, за извайване от гипс, за рисуване с въглен или маслени бои. По женската глава от край време се закачат бижута, за да става тя още по-привлекателна. Едно африканско племе деформирало по особен начин долната устна на жените, а друго пък, с помощта на непрестанно добавяни нови и нови пръстени увеличавало до патологични размери женската шия - друга, също тъй прекрасна анатомична част, която се увенчава именно с женската глава.
Някои са склонни да водят дори разговори с женска глава, когато тя е предразполежана към това, разбира се. Повечето мъже пък са единодушни, че при добро желание и умения от страна на женската глава с нея като цяло, а най-вече с отделни нейни части се получава вълнуващ секс...
Съвсем други идеи за използването на женската глава има якият младеж, който в момента излиза от патоанатомията към Медицинска академия с голяма картонена кутия под мишница. Разбира се тези идеи не са хрумнали на самият младеж, но той отлично ги е разбрал от човека, на когото са хрумнали. За по-лесното вникване в смисъла на идеите са послужили и няколко десетки банкноти от по сто долара. Те са дадени за самата реализация, а каквото остане - за реализатора. За младежа, който в момента се качва в големия си черен джип „Тойота“, внимателно поставя картонената кутия на задната седалка и подкарва с аварийни светлини, защото му предстои неприятен обратен завой...
До това нетрадиционно използване на женска глава се е стигнало след сложни взаимоотношения между някакъв държавен чиновник на някакъв пост и също така някакъв, не много едър представител на сенчестия бизнес. Двамата взаимно са опитвали да решат проблемите си чрез подкупи, чрез преговори, чрез бурни и продължителни вечери, завършващи с подарък- проститутка и други щедри жестове от страна на дребния сенчест бизнесмен. Но нещо не е сработило, нещо не е станало както трябва и сега представителят на онези, които се наричат ту „мутри“, ту „борци“, ту „мафия“ е принуден да използва мрачната слава на гилдията като цяло, за да сплаши своя бивш партньор, неизвестния и незначителен държавен читовник.За целта той е избрал слънчев есенен ден, в края на седмицата. Жената и децата на чиновника са изпратени някъде. Дали защото той се страхува за тях или просто, за да се порадват на последната топлинка от циганското лято сред природата.
Черната „Тойота“ е паркирана няколко преки преди кооперацията на чиновника. Останалата част от пътя почти трапецовидния младеж изминава пеша, държейки елегантно опакованата кутия като торта. Той се качва по стълбите към апартамента на държавния чиновник, точно когато онзи, по халат и с чаша кафе в ръка е установил, че телефонът не работи. В този квартал, а и изобщо в тази част на света телефоните често не работят, така че необходимата доза мрачни предчувствия не е успяла да залее нито държавния чиновник, а още по-малко - четящите тези редове в момента. Току-що оставил телефонната слушалка върху вилката на апарата, чиновникът чува мелодичната камбанка на входния звънец. Той прекосява антрето и отваря вратата без дори да погледне през шпионката. Вероятно си мисли, че някой от комшиите звъни, както обикновено, за да установи, че не само неговият телефон е замлъкнал.
Якият младеж поднася кутията с усмивка:
- Помолиха ме да Ви предам това - учтиво и ясно произнася той - и да почакам докато се запознаете със съдържанието. Отворете кутитята!
Държавният чиновник се подчинява безапелационно. Все едно какви мисли му минават през главата. Пък каквито и да се те - мигом отстъпват място на влудяващ ужас. От кутията, с мътен поглед в него се е взряла отрязана женска глава..
.- Ъ.ъ.ъ-а-а! Ъ?!
Якият младеж хландокръвно притиска дланите на чиновника към картонената кутия, за да не може онзи да я изпусне...
- Защо?! - успява да произнесе членоразделно чиновника.
- Как защо?! - все така любезен е трапецовидния младеж с кожено яке - Това не е ли съпругата ви?!
- Господи!!! Не! - почти изпищява чиновникът.
- Простете! - Младежът делово си издърпва кутията с отрязаната глава от ръцето му и отново я затваря с красивия капак - Явно съм сбъркал кооперацията!
Миг по-късно той слиза надолу по стълбите, без да бърза, тържествено понесъл картонената кутия, както на идване. Държавният чиновник продължава да седи на черджето пред входната си врата, а върху ризата, под мишниците му весело се уголемявят големи тъмни петна, които веротяно са студени и възсолени на вукс с леки кисел мирис.
Вън есенното слънце радостно припича и няма никакви, ама съвсем никакви белези, че лятото безвъзвратно си е отишло. Hапротив - слънцето грее все тъй уверено, както уверени сме всички ние, че от утре, от новия есенен делничен ден, всички проблеми между дребният държавен чиновник и дребният представител на сенчестия бизнес ще бъдат разсеяни.