Една сутрин трийсетгодишният пич, който вечер киснеше по баровете и се обясняваше на барманите, се събуди по-превъзбуден от друг път и дори му се дощя да прави лицеви опори и да бяга за здраве. Доеба му се. Животът му се стори прекрасен. Дали заради пролетта или просто биологичен период от живота му, нямаше значение… Важното е, че му се живееше. Точно тогава установи окончателно, че между ебането и ерекцията няма нищо общо. Това са две абсолютно независими една от друга категории.

Ерекцията е телесно обусловена. Ерекцията е като да те боли зъб - просто няма спасение от това. Ето, всяка сутрин от много месеци насам се будеше надървен, но не му се ебеше… Нямаше никакво желание. Направо бе намразил жените. И изобщо не мислеше за ебане. През всичкото това време беше депресиран. През всичкото това време дори не беше и мастурбирал. Нямаше как да стане. Самата мисъл „да строши главата на мъртвеца“ го отблъскваше. Колко противно! Ха-ха…

А ебането е начин на мислене. Можеш да ебеш някоя женска, дори без да я докоснеш. Можеш да я ебеш само с поглед. Можеш да я ебеш само с гласа си. Можеш да я ебеш само с думите в писмото, което тя чете. Едно от най-готините ебанета е ебането с поглед. Важното е да ти се ебе истински, а не просто да си надървен. Ерекцията е даденост и с нея няма как да се гордееш. Все едно да се гордееш, че ти се пие вода… Ако наебеш някоя случайна пичка в автобуса или влака само с няколко бегли погледа и тя свърши, преструвайки се на задрямала или безучастна, тя ще си спомня това ебане дълго. Познаваше с коя ще стане по блясъка в очите й, по това, че й се ебе истински, а не просто й се е допикало… Ебането е различно от физическото проникване, от вкарването и изкарването, от тъпото блъскане напред-назад. Вкар-изкар, вмък-измък… Ах и ох… Секрети, жлези и лиготии… Сили на триене…

Ебането е като тангото, като звука на саксофона и тромпета, ебането е в нюансите, в дреболиите, ебането е в раираните й нежни чорапи до коленете, в „разкопчай ми сутиена“ или „ох, тук нещо се закачи“, казано така, както само тя може да го казва, ебането е желание, представа, ебането е извивката от вътрешната страна на бедрото й, там където обикалянето свършва и започва раят, на самата граница между светлата и тъмната страна в кървавочервения цвят на устните.

Сега той имаше нужда точно от такова ебане, а не от другите разновидности - ебанье, ебан, мърлене, шибане, любене, чекнеж, опъване или просто чукане… Имаше нужда да намери сродната си душица, да я погледне в очите, да я докосне съвсем леко по косата, по рамото, зад коляното, а накрая да й обърне пичката от ебане като пран каскет на закачалка… Колкото и да го увъртаме - просто му се ебеше като на бик напролет! Имаше нужда да види и докосне най-красивото нещо на света - сочна, нацупена, пулсираща, мокра, трепереща, разтворена, мляскаща, скърцаща и пищяща пичка…

Не че беше големият ебач и можеше да наебе така всяко едно женско същество. В никакъв случай. Всяка една може да наебе само истинският ебач. Той обаче беше обикновен. И като всеки обикновен ебач срещаше рядко тази, която можеше да наебе.

Знаеше обаче как се разрешава и този проблем…

За жалост беше срещал „тази която“ само веднъж и я беше изпуснал от глупост, щото това е най-естественото свойство на всички разумни същества. Две години с нея се ебаха на воля и единственото, което вършеха заедно, беше да се ебат. Ебяха се по телефона, в чата, с имейли, ебяха се докато пътуват, седнали един до друг, ебяха се, докато сънуват. Затова че не можеха да спрат да се ебат, вечер заспиваха без той да си го изважда от нея. Просто заспиваха, докато го правят и на сутринта се будеха все още така - тя мокра, а той надървен, един в друг, и продължаваха… Ебяха се всякак, както им дойде на ума, а те имаха въображение…

Изкъпа се. Избръсна се и си хвърли на муцуната шепа афтършейв. Тези неща изискват подготовка. Грубо е да отиде просто така вмирисан на пепелник и вкиснато, небръснат и депресиран при някоя и да й сваля звезди. Няма да мине номерът, колкото и голямо желание да излъчва. Цялата тая процедура обикновено би му била противна, всичкото това лицемерие, но сега просто му се ебеше. Няма начин, трябва да играе играта. Играта изисква жертви.

Знаеше, че е невъзможно да го огрее да види разтворена пичка, ако подходи неправилно. Ако например си закачи табела с надпис „ЕБЕ МИ СЕ“ и тръгне из улиците. Няма да се получи, дори ако отиде при някоя и най-откровено я попита: „Извинявайте, на Вас случайно да Ви се ебе?“. Или съвсем напряко: „чшшш, душа, биеш ли катерицата“. Или дори грубо: „Бейби, обичаш ли боба, леба и хуя?“ Това са обречени на провал тактики.

Проблемът им на женските е, че много рядко ще се намери някоя да каже откровено, че й се ебе. Те казват всякакви други неща, но не и „ебе ми се“. Още по-малко пък на някой тъпак, когото познават от два часа. На него трудно му връзваха готините мадами. Не му обръщаха внимание не само щото нямаше пари, а и понеже никак не го биваше в приказките. Много пъти се е чудел кой ли ги ебе убавиците... В този смисъл той бе истински аутсайдер, свикнал на внимание единствено от страна на грозобойниците, кифлите и бόрчетата… Кво им е на грозните, и те душа носят, и на тях им се ебе… Никое от случайните му ебанета обаче не можеше да се сравни с ебането от епохата на „онази която“…

Вечерта излезе, седна на бара, но не в тъпата квартална кръчма, а на по-качествено място и си поръча едно малко. Барманът му беше непознат, но барманите са приятели и добри слушатели по принцип. Огледа се. Набеляза мишените. И глътна първото за вечерта. Заразказва на бармана тъпи вицове и общи приказки за времето и мачовете. Изпи още три след първото и отново се огледа. От съседната маса към него примигваше със заинтригуван кравешки поглед едно миловидно трътлесто създание… Всичко тепърва предстоеше.

авторът е пич