Здравейте,
жива съм и съм добре.
До колкото разбрах към момента от тук от там:
Попитах професора какво е показал погледът отвътре. Как е положението? Усмихна се, поклати положително глава и каза "Добре е. Ще се справим." Толкова.
Чаровната му асистентка д-р Сароглу споделии малко повече. Индексът ми бил много нисък, което е много добре. По време на лапароскопията са изрязали едната лезия, от който материал явно ще изготвят нова хистология. Няма лошо.
Малко се страхувам от факта, че понякога ръчкането в лезиите може да доведе до нови, но се надявам, че това зависи от опита и професионализма, за които тук не се съмняваме. Няма да го мисля.
По време на лапарото са впръскали аерозолно цисплатина. Все още не знам концентрациите и количествата. Ще ги видя в епикризата.
На втория ден от лапарото, през един дрен в корема, вляха паклитаксел в течно състояние. Течността беше литър мисля, концентрацията не знам. Тя престоя в корема ми до следващия ден. След това беше отворен дрена за да може остатъчната течност да изтече навън. Обичайно почти нищо не изтича, освен ако няма асцит. На тази процедура д-р Сароглу казва ЕПЕК. Не съм го видяла как се изписва, вероятно EPEC.
Като странични ефекти от химията за сега съвсем минимално ги усещам. Но, знаете, че при венозната химия страничните ефекти се засилват няколко дни по-късно, та не знам. От таксола е минал ден и малко, та може да ги усетя повече утре, вдругиден.
Минимизирането на страничните ефекти при тези методи, разбира се, е за сметка на дискомфорта от операцията. Но пък се надявам резултатът да е много по-добър.
Трябва да си запиша консултация за професора за след 3 седмици. По всяка вероятност професорът ще препоръча след месец да направим голяма операция с цел по-решително и окончателно справяне с метите. По време на тази операция вече, ще се приложи HIPEC. Честно казано не ми се иска голяма операция. Но... ще видим.
Маркерът не ми го замериха там. Ще изчакам 2-3 седмици да стане месец от предишния път, когато го мерих и ще си пусна един.
Болницата е до страхотния парк Аязмото. Успях да се разходя в деня преди приемането. Но наблизо няма никакви магазини, закусвални или подобно. В болницата има само кафене, в което продават пакетирани сладки и солени неща.
Храната в болницата е отвратителна. Особено ме възмути храната в следоперативния период - три пъти подред ми поднасят едно и също меню - каша от брашно с пасирано пилешко и крем Малиби.
И аз понеже не мога да си трая вече, толкова години по болници, всичко си казвам, протестирам, та сестрите, явно нямат опит с такива Претенции Великолепни, и се държаха като ощипани моми. Явно ги озадачих лекинко, хи. Не че много ми помогна това. Да е жива и здрава съкилийничката ми, която накара съпруга си да ми донесе от града картофена крем супичка. Иначе нямаше и да ям. Санитарката, милата, от ромски произход, миловидна топчеста жена, го отнесе най-много, когато за трети път ми донесе тоя буламач.
Емиии.... това е положението. Осъзнавам как изглежда отстрани. И все си викам, че трябва да съм малко смирена. Обаче не ми харесва и как троснато ми отговарят. Не се стараят да ме успокоят и да ми намерят подход, а се държат с мен като с бяла мишка.
Възстановяването върви добре. Всеки ден болката избледнява все повече. Най-неприятното ми е захранването и диетата. Хич ме няма по диети. Пък апетит има, за разлика от венозната химия. Вчера цял ден се чудя какво да ям и едва се удържам да не ям още. Но не бива.
Това за сега, скъпи мои. Целувам ви.
|