Флорче, да ти обесня, че това е национален празник, но не е на правителството. То е за хората, всеки да благодари на друг за нещо, с този жест се показва много. Хората се поздравяват и си благодарят макар и не с лично присъствие. Това е най-вече жест към добрите хора, към тези които в труден момент са подали ръка. Аз също съм блаодарна на хората които ми подадаха такава ръка когато пристигнахме в щатите с 4 куфара багаж, много надежди и нищо повече. Те бяха обикновени хорица, имаха едва за себе си, но жеста, че ни взеха от летището и ни закараха да си вземем квартира пак е много. В един напълно непознат свят на другия край на света, след два дни пътуване, е повод за благодарност. Тук хората не се ангажират с гостувания в къщите и ангажименти, защото никой няма време да се занимава с хорските проблеми. Абсурд е пък държавата да се занимава с това, или сам се оправяш, или не тръгваш. Преценяваш собствените си възможности. Няма човек който ще зареже ангажиментите си и да тръгне да се занимава с когото и да било, защото тук живота е много динамичен, всеки се стреми да бъде лоялен към работата си, коректен и няма компромис за нищо. Аз също съм благодарна на едно възрастно семейство американци които като разбраха, че си нямаме нищо, че и одеала за завиване нямахме, ни ушиха за един ден и ни ги подариха. В този момент ме просълзиха, защото непознати хора да ти направят макар и малък жест е голяма благодарност. Винаги ще го помня този момент. Бедните хора повече помагат, да знаете от мен, те имат сърца за други хора. Иначе поводи за благодарност колкото искаш. Аз харесвам този празник, и днес ще се обадим на много хора да ги поздравим.
Би било хубаво ако и при вас се въведе този празник. Това е част от културата и възпитанието на един народ.

Благодаря ти, че си сетила за мен. А аз проздравявам всички които празнуват днес , без значение къде се намират.

Живота е рисуване без гума за триене.