Честито на именниците!
На 6 януари православната църква чества един от най-тържествените християнски празници – Богоявление, или Кръщение Господне, наричан от народа още Йордановден. Дeнят е свързан и с много народни традиции. На този ден се ознаменува Светото кръщение на Исус Христос от св. Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението на Исус в река Йордан небето се отваря и се появява Бог в своята триединна същност: Христос, Светият дух, който слиза върху Христос във вид на гълъб, и Небесният Отец, чийто глас се разнася от небето и оповестява, че Христос е Негов Син – “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук произлиза и названието на празника.
На този ден чрез ритуала за хвърляне на Кръста Господен се извършва и освещаване на водата.
Според народните вярвания от 25 декември до настъпването на нощта срещу Богоявление има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в които новороденият Исус Христос не е получил все още Светото кръщение.
Фолклорът отбелязва още, че до настъпването на нощта срещу Богоявление всички зли сили, изпълзели през „мръсните дни“, като караконджули, вещици, вампири, таласъми, вече са прогонени с помощта на совойниците. Това са неженени моми, облечени като булка и младоженец, които обикалят домовете. Те носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. В тази нощ – нощта срещу Богоявление, както и в нощта срещу Преображение Господне /6 август/, небесните двери се отварят и Господ изпълнява желанията на всички, които го видят. Да видят неговото явяване обаче могат само праведните хора. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си. Вярва се още, че на Йордановден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. Вечерта на 5 срещу 6 януари е третата, последна кадена вечер. На трапезата се слагат само постни ястия.
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен
|