Камари от изхвърлени дрехи и завивки показаха телевизионните камери днес в едно от местата за настаняване на бежанци. Става въпрос за дарения, изпратени от различни краища на страната. Обяснението бе, че сирийците категорично отказали приемат дрехите, тъй като са "секънд хенд".
Какво е това? Претенции, наглост, суеверие, религия... не стана ясно. Бежанците не са хомогенна маса от изпаднали в остра нужда хора. Камерите показаха всички крайности. Едни твърдяха, че имат пари и резервации за хотел, но не могат да се настанят, тъй като са без документи. Други са доволни от общежитията и се оплакваха само от това, че е пренаселено и няма медицинско облусжване.
Шокиращо е, че има е трета група бежанци, които се оказа, че живеят в изоставен строеж, без елементарни човешки условия. Спят върху одеяла хвърлени на цимента, опитват се да направят заслони от черги и найлони и палят огън, за да сготвят някаква храна.
Контрастът между изхвърлените дрехи "секънд хенд" и катуна в изоставения строеж, показва, че нещо не е наред. Можи би даренията не отиват точно, където трябва. А някой изобщо казвал ли е, че бежанците имат нужда от дарения. Или просто едни хора саморганизират дарителски кампании, а други отиват и носят непотребните си дрехи и други вещи.
Като се замислим, около бежанците и настоящата вълна от Сирия има много неизвестни. На обществото са спестени много подробности. Какво всъщност искат прииждащите? Дали просто търсят убежище или е нещо друго? Ясно е, че им трябват документи, с които да могат свободно да се придвижват, да се настаняват, да работят и т.н. Ясно е и че не могат да получат такива с лека ръка.
Искат ли обаче бежанците дарения? Било то дрехи, храна, лекарства и т.н. И това не е ясно. Издръжката на големи групи от хора, настанени на едно или няколко различни места, не е шега работа. С дарения не става. Трябват пари. Всеки бежанец струва на държавата около 1100 лева на месец. Всеки получава по 65 лева джобни. Това не е ли дарение? Държавата взема тези пари от данъците на българите. Май ще търсим и европейска финансова помощ, защото не е необходимо България да се нагърбва сама с това, все пак сме граница на ЕС.
Каквото и да се случи, кашоните и чувалите с дарения вероятно ще продължат да прииждат. Кампаниите са в ход, в медиите постоянно се появяват новини кой, къде, колко събрал и изпратил. Бежанците ще продължат да изхвърлят носените дрехи, тъй като не са ги искали...
За разлика от тях обаче, със секънд хенд се обличат нашите сираци от социалните заведения, възрастните хора от старческите домове. Също и много трудещи се българи, на които парите не достигат предвид факта, че живеят на кредити, жилищата са им ипотекирани и средствата им покриват само разходите за храна и ток.
Факт е, че отново нещо не сме разбрали. Оказа се, че дори и бежанците, които мислим за ошушкани, са по-горди от нас. Но такова ни е самосъзнанието. Не се научихме, че помощ се дава само, когато ти я поискат. На всичко останало му се казва - мечешка услуга.
Евростат: Половината българи са застрашени от бедност
През 2011 година 49,1% от българите са били застрашени от бедност или социално изключване, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Изчисленията на статистическата служба нареждат България на първо място в класацията за заплаха за населението от бедност в ЕС.
Данните варират между силно, средно и слабо населените райони на България, като в тези региони застрашеното от бедност или изключване население е било 38,6%, 54,7% и 57,7%.
Румъния е на второ място - 40,3% от румънците са били застрашени от бедност или социално изключване през същата година.
Рискът от бедност е най-нисък в Чехия, само 15,4% от населението, следвана от Холандия с 15,7% и Швеция с 16,1%.
121 милиона души в ЕС или 24% от населението са изправени пред икономически трудности, което означава, че са застрашени от бедност, изпитват сериозни материални лишения или живеят в домакинства с много нисък работен интензитет.
От Епохални времена
Живота е рисуване без гума за триене.
|