Най-прекрасното сърце

В един слънчев ден на централния градски площад, красив момък с гордост обявил сърцето си за най-прекрасното в околията. Заобикалящата го тълпа се възхитила на безупречното му сърце. И то наистина било идеално - без вдлъбнатини и надрасквания. Затова всеки човек от тълпата бил съгласен, че това е най-прекрасното сърце, което някога е виждал. Момъкът бил много горд с това и просто сияел от щастие.
Неочаквано един старец излязъл от тълпата и застанал пред него:
- Сърцето ти не може да се сравнява по красота с моето.
Тогава събралите се хора отправили поглед към сърцето на стареца. То било съдрано, цялото в белези, на места липсващи парчета били заменени с неподходящи други, на някои места било разкъсано. Дори имало липсващи парчета. Тълпата била удивена, как може старецът да претендира, че неговото сърце е по-красиво?
Когато погледнал сърцето му, момъкът се засмял.
- Сигурно се шегуваш, старче! Сравни сърцата ни - моето е идеално, а твоето е смесица от белези и сълзи.
- Да - отговорил старецът - твоето сърце изглежда идеално, но аз никога не бих се съгласил да го сменя за твоето. Погледни! Всяка драскотина в сърцето ми означава човек, на когото съм дал любовта си като съм откъсвал част от сърцето си, за да му го дам. Често в замяна, той ми е давал част от своето сърце, за да запълня празнините в своето. Но тъй като парчетата са от различни сърца не се пасват точно, поради което на места има разкъсани краища, но аз ги ценя, защото ми напомнят за любовта, която сме споделяли. Понякога, когато съм давал част от сърцето си, не са ми отвръщали със същото - от това са дупките в сърцето ми. Няма гаранции за взаимност, когато отдаваш сърцето си. И макар, че тези дупки ми носят болка, те ми напомнят за любовта, която съм споделял и се надявам някой прекрасен ден тези парченца да се върнат при мен.Сега разбираш ли, какво означава истинската красота на сърцето?
Тълпата утихнала. Момъкът зашеметено мълчал и сълзи капели от очите му. Той пристъпил към стареца, откъснал част от сърцето си и му го подал. Старецът го сложил в сърцето си и в отговор откъснал част от своето, за да закърпи отворилата се празнина в сърцето на младежа. Парчето не си пасвало идеално - някои краища стърчали, други не запълвали докрай дупката. Младежът огледал сърцето си, което вече не било идеално, но по-красиво от преди любовта на стареца да се докосне до него.
И прегърнати те тръгнали заедно.
Превод и предложение: Анита

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!