|
При терминални случаи трябва да се използва нещо, което да може да завихря ефира, и което да е с голяма мощност.
Ако вярваме на древните от Индия и техните веди и по-специално на Виманика Шастра, в която се говори за летателни апарати, начини на управление, ремонти, изисквания към пилотите и така нататъка, тогава е добре да следваме еволюционното развитие на летящите чинии. Първите са били задвижвани от въртящи се в противоположни посоки вихри от червен живак. По-късно през тридесетте години на двадесети век Виктор Шаубергер прави летяща чиния, която е на принципа на торнадото, тоест пак противоположно въртящи се спирални вихри, но един в друг.
С годините техниката се е усъвършенствала постоянно и съвременните летящи чинии също получават енергията си от ефира като го завихрят, но вече чрез въртящи се електромагнитни полета. Така мощността може да се повишава много, докато при водата има таван.
Даже при някои модели от по-мощните земни летящи чинии имаме комбинация от живак пад огромно налягане във вид на живачни пари и въртящо се електромагнитно поле. Вече при слънчените летящи чинии скоростта, за да излязат в орбита на Слънцето мощността трябва да е поне 650 километра в секунда.
стотина пъти по-голяма, заради по-голямата гравитация на Слънцето, или скорости от ето като тези.
По въпроса какво трябва да е въртящото електромагнитно поле може да се използва информацията и откритието на Stanley Mayar, който е бил отровен, и който е направил кола на вода, която се е разлагала чрез електролиза. Той открива, че при честоти на тока над 20 000 херца и при запалване с такава запалка смес от кислород и водород сместта имплодира навътре. Ако честотата е под 20 000 трептения в секунда, тогава сместа експлодиро. Тоест тока трябва да е над. Например нека да е колкото е измерено на върха на Босненската пирамида, тоест 28 000 херца.
По отношение на намотките, които ще създават вихъра. Болните ще са терминално болни и ще трябва да бъдат в това поле, например в средата на намотките. Но как да се навият намотките ?
Според мен това е много добре закодирано в Седящия Буда ето тук в самото начало на филма
При древните посоката на вихрите или спиновете на частиците са били закодирани като очи, например Окото на Хорос. Или окото в пирамидата. Има ляво и дясно око, съответно за видовете вихри. Или закодирането е било представяно като ръце или длани. При египтяните са вдигнати като за "дай пет". И там по същия начин.
Затова статуята на Седящия Буда показва какви са вихрите в човешкото тяло. Медиално покрай гръбнака има възходящ ляв вихър. По-латерално около него има външен вихър, който е низходящ и е десен, представен с дясната ръка с дланта надолу и малко отдалечена, лежаща на десния крак.
Тази хипотеза идеално се подкрепя и от конструкцията на сърцето и по-специално от спираловидното завиване на сърдечната мускулатура. И там има външна мускулна лента, която е дясно завита и отива надолу към върха на сърцето. Апиксът или върхът на сърцето сочи надолу. После отива нагоре с лява спирала нагоре от вътрешната страна на вече слязлата дясна спирала. Ето така
Ясно е, че сърцето създава вихър, който дори излиза извън кожата и там се нарича аура. При рак аурата на човек е "пробита" и трябва да се "запущи" с нещо. Това "нещо" е подобен на сърдечния вихър, но създаден изкуствено отвън. Нещо като външно сърце.
Дотук добре, но как се прави високочестотно въртящо се електромагнитно поле на мен не ми е ясно изобщо. Елементарно е, но електрониката си е цяла наука.
Ето какво казва Ян ван Хелсинг в книгата си "Не пипай тази книга". Книгата му, която разказва за германските НЛО проекти "Проектът Алдебаран" сега се издава.
Природната водовъртежна енергия (ци, ки, етер, од, оргон, врил, прана…) се свързва спираловидно с водата, като за целта използва противоположно въртящи се енергийни вихри — т.е. това е естествен пример, в който гравитацията е отменена. Външната страна на вихрушката привлича, респективно _засмуква_, към дъното на водовъртежа, а вътрешната _засмуква_ нагоре — както при торнадо; принципът е същият. Торнадото засмуква предмети, които се намират на земята, нагоре — противно на закона за гравитацията. Ако обаче обектът е в центъра му, в „окото“ — неутралното място, той става абсолютно безтегловен и спокойно се рее във въздуха, без да се върти. Същото е и с водовъртежите. Пъстървата знае това и го използва като катапулт — просто доплува до неговата долна част и вътрешната му смукателна сила я изстрелва нагоре. Така тя, без дори да е замахнала нито веднъж с перките си, е отпратена няколко метра нагоре срещу течението.
Шаубергер дълго време проучва „феномена“ на пъстървата и през 30-те години използва същата техника за своя _летящ пумпал_. Този принцип е разработен от други учени и препратен към електромагнетизма, с което противоположно ротиращите енергийни полета отменят силата на гравитацията. Пилотът на т.нар. _летящ диск_ се намира в неутралния център, в „окото“ на диска, и е напълно изолиран от действащите сили. Не е никакво чудо, а копие на природни закони. Тези летящи пумпали днес са наричани НЛО.
Следователно и Принципът на засмукването се базира на Закона за резонанса. Ще го обясня накратко. Тези летящи чинии (в случая мога да говоря само за германските, които не само лично съм виждал, но познавам и един техен пилот) създават изкуствено _вакуумно поле_ пред себе си и са въвлечени в него — подобно на пъстървата във водовъртежа, с единствената разлика, че вакуумното поле на летящия диск се създава _изкуствено_ и постоянно се произвежда пред диска. Летящите дискове не притежават мотор на Ото или нещо подобно. Те не летят с „технология на експлозията“, т.е. с реактивна сила, а се оставят да бъдат привлечени към целта, да бъдат _засмукани_. Прилича на файтон теглен от магаре, което следва закачен пред него морков. (Който иска да получи по-изчерпателна информация, с добавени инженерни планове и снимки, мога да му предложа книгата си „Проектът Алдебаран.
|
ПОСОКА НА ЗАВИХРЯНЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ПОЛЕ ПРИ [re: Crasiva]
