В България през дългите години на турско робство, бидейки балканска страна, се е избистрило едно преобладаващо като тип население, което е със специфични характеристики, които го правят възможно най-адаптирано за региона и времето, в което живеем. Това са хора, които в никакъв случай не могат да се наречат наивници, мечтатели. През годините на липса на всякакви илюзии това са били единствените генотипове, които са можели да оцелеят и да оставят на свой ред потомство. Така е било и все още е най-добре.
Разбира се това е имало и сега има своите отрицателни страни. Липсата на "отнесени" мечтатели е довела и до голям дефицит на хора с нестандартно мислене, така наречените изобретатели, откриватели, творци.
Грубата конкуренция е направила такива хора губещи и, за да оцелеят, те или са се отказали от природните си таланти, или поколението, което са оставили вече не ги притежава или отново ги прикрива и те закърняват.
В момента в структурите работят много хора, които са проклели собствените си таланти и творчески способности, вече нямат никакви илюзии относно живота и много от тях нямат и никакви скрупули. Виждайки какво животът е направил с тяхните неоценени таланти са станали безочливи и цинични спрямо другите хора, които са си "на мястото" и никога не са се различавали съществено от "идеалния" генотип.
Обществото, особено в България, е пропуснало шанса да ги използва, а и те са решили, че се отказват и "продават" собствените си таланти в името на оцеляването. Така те са направили обществото по-бедно, но и са си отмъстили и на себе си, защото човек е най-добър в едно нещо, а не във всичко и така са заложили на по-посредствените си качества и черти.
От друга страна ими и такива от тях, които така да се каже са останали между двата стола и са паднали на земята. Опитали са се да са "нормални" като другите, но талантите им са ги "дръпнали" обратно и така нито са ги развили, нито са ги закърнили.
Последният тип са много странно "пропаднали хора". Те представляват нещо като просяк, който те спира на улицата и ти казав "Моля ти се, дай ми двете монети по двайсет стотинки, които са в горния ти десен джоб е едната монета от десет стотинки, която е в задния ти ляв джоб, че цял ден нищо не съм ял".
От друга страна от този пример става ясно, че човек сам е нищо, дори и да е гений. Човечеството се е развило като вид да живее в групи и големите успехи на всички структури, тайни и явни, са само защото групата събира и умножава гениалните силни черти и таланти на отделните й членове, като компенсира недостатъците и слабите черти на отделните й членове.
Като относително спаведливо, макар и цялостно бедно, общество и колектив нашето народонаселение живя през средната и късната част на социализма. През това време се родиха много талантливи, но в същото време наивни синеоки наивници. С идеята, че живеят в свръхстабилно общество, което ще векува като система и начин на организация повечето от тях заложиха на развиване на собствените си таланти, съзнавайки своята отговорност да работят това, което Бог им е дал в огромно количество, а не е дал на другите, като твърдо бяха убедени, че по този начин няма да развият други свои черти, но обществото ще ги компенсира. Това беше фатална грешка. Системата се разпадна, оказа се, че те и не само те са "инвестирали" в грешната посока и всеки е сам за себе си.
Някои от тях напуснаха България и отидоха в други страни, в които системата посочена по-горе още работеше. Други скоростно се опитаха да се "пребоядисат", тоест да деградират, изглеждайки понякога абсурдно смешни в неадекватните си нови роли.
Постепено в България се получи огромен дефицит на такива хора, които бяха готови на всичко дори срещу минимално признаване на тяхната роля и място в света.
По едно време такива хора можеха "да се купят" на килограм само срещу малко добро отношение и малко пари. Просто социализмът "ги беше размножил" и цената им беше свръхинфлирала. И, както често се случва, малко умни хора се възползваха от това.
Минаха годините и част от оцелелите по някакъв начин синеоки наивници се оказаха като индианците в някой резерват след първоначалното голямо клане при завладяването на Дивия запад, тоест малко, но оцелели.
И сега накъде ? Ами, гените са си гени и човек вече един път е решил, като се е родил в дадено тяло, в дадено време на дадено място.
От друга страна, човек дори и когато мисли за нещо включва и изключва отделни гени. Паметта има четири нива, като най-дълбокото е нивото на ДНК и белтъците, тоест на молекулно ниво. Тоест дори като мисли може да променя генетичната си програма, но като цяло трудно може изцяло да се промени. Даже се смята, че характера е нещо трайно и постоянно.
И така, едните избягали в чужбина, другите деградирали, третите измрели. Останаха и едни четвърти, които нито са рак, нито са риба.
Те са като в капан. Не знаят какво да правят. Нещо като стар мъж, който още не се е пенсионирал, но и никой не го взема на работа. Лоша работа. Направо да го съжалиш.
Но природата като е давала таланти на тях им е изсипала огромно количество от нещо, което другите го нямат. Иначе, ако и тя ги беше прецакала, директно да търсят някоя по-дълбока вада и дотам.
Съвременната психология е систематизирала нуждите на човека и е доказала, че удовлетворяването на някои от по-базовите нужди на индивида може да доведе до неразвиването на други, по-висши таланти. Тоест, задоволените, другите, са хора спрели собственото си развитие. Това отново създава огромен вакуум и нужда от способностите на синеоките наивници. Тоест цената им се качва, стават "нещо", стават пак хора.
При такива хора е голям проблем рака, в смисъл случаите на рак в тяхното семейство или обкръжение. Ако трябва цинично да се изразя, те са нещо като ендемичните биовидове или като хората с различа сексуална ориентация. Не всеки ден намират подходящи партньори и затова загубата е катастрофа от вселенски мащаб. Светът им може да се срине и "забравят", че трябва да живеят. Че и тоя, който са загубили е погребал много хора около себе си, но не се е метнал с тях в гроба. А и, както казват медиумите, след като умрат в нашия свят, починалите се раждат в друг свят с по-високи честоти, невидими за обикновените хора. Даже някои случай описани от деца-медиуми са смешни. Починали хора не осъзнават, че са умрели и се чудят защо никой не им отговаря. Други пък не искат да се връщат след клинична смърт и трябва да бъдат "изритани", за да си отгледат неродените си деца. Майчинството е някаква "гастарбайтерска" задача пред ефирния свят.
Всичко това го казвам, за се опитам да им дам изкрен съвет. След като вече толкова години наред са се убеждавали и са ги убеждавали, че са неадекватни и неконкурентноспособни най-накрая да го приемат и да го използват като своя най-голям коз в този живот. Нека да си го "набият" в главата, че нищо съществено не могат да променят. Те са като онзи клошар и вместо да просят трябва да минат покрай Еврофутбол и да кажат "Господи, благодаря ти, всички маймуни в този клуб за прогнози работят за мен. Обещавам ти да не ги дера повече отколкото ми е необходимо, за да ме признаят и мен за човек с тяхните си неандерталски критерии за човек".
В никакъв случай да не ограничават децата си, защото те решават дали да имат деца или не, но не те решават какъв да е характера на детето, тоест коя душа да носи то или по-скоро тя да го носи, защото ако с две думи трябва да се обобщат всички религии - духът управлява материята.
Тоест, ако открият книга, като "Радиестезия за всекиго" на Стоян Бъчваров и от 1994 година никой не я е взимал от библиотеката, значи това е една от тяхните "ниши" в този живот. Впрочем и повечето от нещата, които пиша са тяхна ниша, защото никой от другите не ги "регистрира" като качество. Това е тяхната територия. Могат да взимат без да се стесняват. На тази територия конкуренция нямат.
Всичко това го пиша не защото съм самотен мазохист и си нямам работа, а защото във Вселената важат странни правила. Има прости същества, като дърветата и животните. Има и сложни, като човека. Но има и още по-сложни, някои от тях на изкуствени планети. Има и още още по-сложни, такива без тела.
Принципът е спасение и развитие за всички. Който поддържа този принцип бива поддържан от по-горните нива. За да се развие което и да е ниво, то трябва да поддържа долното, защото само в такъв случай горното му дава път нагоре. Такава е вселенската демокрация.
Тоест, за това, което написах ще имам развитие нагоре. И, защото съм много напорист исках да дам още, за да и получа още. Но не вярвам, че ще мога.
Тук идва и чете един човек, който е загубил много хора заради рака и в момента бере душа последният му роднина.
Мога само да кажа, ако бях болен и бях милионер, какво щях да направя.
Щях да си купя, нали имам огромен бюджет, най-мощната машина на доктор Тренчев или даже няколко от по-средните по мощност, после щях да свържа водата да циркулира в затворен кръг и щях да потопя торсионната глава в един външен резервоар, за да се охлажда. На мен не ми трябва тази машина за парно отопление, нали, а заради рака. Въпреки, че бидейки богат, мога и профилактично да си я сложа да ми топли с подово отопление замъка.
И бих така я насочил, че денонощно, докато скенера не покаже пълна липса на метастази, да сочи с полюса си, тоест от там откъдето излиза водата, след като се завихри в торсионната глава, към мен. Външната охлаждаща вода мога да я използам за да се къпя в нея.
Бих си купил, нали съм милионер, и апарат за браунов газ. Това са още 5000 хиляди евро. Бих пуснал горелката му на заредена от първата машина вода, че да ми овлажнява стаята.
Бих си държал всичката храна, предимно плодове, зеленчуци и ядки, на съдове като тезе в неразпечатаната гробница на Сребърния фараон от 1940 година. Фараонът много е мислил какво да вземе със себе си в задгробния живот и съдовете му всичките са като кулата на телевизията в Берлин, а отгоре се слага храната.
Бих спал на легло с формата на пресечена пирамида с правоъгълна основа и широчина по-голяма от дългия страничен ръб.
И още много подобни неща, много от които вече съм ги писал.
Но, защото аз не съм милионер, не мого да допусна да се разболея, а и не мога да помогна на човека, за който споменах. Просто няма колектив, ресурси. Ако целият свят беше един добре работещ колектив щях ли аз да трябва да ви обяснявам аматьорски кое какво е. Това е.