Моят съвет е да прецениш какъв е риска доцент-хирург със стаж като него да сбърка, като това не е скенер, а много по-точно. Освен това най-вероятно ти е казал това, което е видял, а не от до на болестта. Може и да не е от този първичен сектор, а от друг, но това е умствено упражнение на гърба на болен. Това умствено упражнение вече е правено при първата химиотерапия. Преценявано е всичко, което започваш да преценяваш наново. И типа клетки пак ще ги определят, и пак ще назначават "подходяща" химиотерапия. Но този път по правило рака вече е много по-агресивен и ще се изплъзне дори по-ледно и бързо.
Осмен това има голяма опасност до започнеш да се разглеждаш като "медийна звезда" и вътрешно да имаш нужда от внимание и така да увеличиш тестовете и процедурите за болната, като с нетърпение съобщаваш всичко ново без да съзнаваш, че не пациента, а ти имаш нужда от всичко, дори и да се успокояваш, че ти плащаш.
Ако това е професията ти и за това получаваш заплата, може заплатата да те накара да "повярваш", че спасяваш света. Ако ли е въпрос на живот или смърт за тебе гледай и мисли през цялото време само за крайния резултат. Няма никой, който да е по-важен от крайния резултат. А всички умности на всички капацитети ги насочи към техните роднини. Нека се "поупражняват" на тях.