Това лекарите и те правят грешки. Ходили са на училище, но не всичко е толкова просто. Трябва много опит, а в училище преподават само неща от типа "Като светне зелено и пресичаш, като не светне зелено и не пресичаш". Опит се трупа много бавно и обикновено се изнася в чужбина. Моля, в предаването да се представи цялата картинка. Включително и това защо пациентите могат да работят навън, а лекарите не могат и трябва да стоят тука и да спасяват хора.
Да се представи и начина и философията (логиката), която стои в основата на тяхното образование. Прилагам една задача от американски учебник за повече яснота по този въпрос.



Левкозата е рак на кръвотворните органи и обикновено засяга един или друг тип кръвни клетки. За диагностика и лечение е необходимо да се познавакинетиката на размножаване на левкозните клетки. През повечето време от развитие на левкозата броят на левкозните клетки нараства експоненциално във времето, като обекновено се удвоява със всеки клетъчен цикъл. Периодът на клетъчния цикъл, наречен ТС, представлява интервал между митозите. При левкози, които произхождаг или попадат и се развиват в костния мозък, трябва да има най-малко общо 10 на 11 левкозни клетки (10 грама туморни клетки), за да може опитен патолог да диагностицира левкозата чрез изследване на препарат от костен мозък. Трябва да има в организма общо 10 на 11 преди да може да бъде поставена диагноза при изследване на кръвта. И обикновено трябва да има 10 на 12 клетки, преди заболелият да разбере, че е болен, поради развитието на кръвоизливи и инфекции вследствие на левкозното заместване на тромбоцитите и съответно на полиморфонуклеарните левкоцити. Трябва да има 10 на 13 клетки преди левкозната инфилтрация на жизнено важни органи да причини смърт.
Атакуването на левкозните клетки с химиотерапевтицие също процес с експоненциална зависимост от дозата.Например, ако 10 мг от лекарството А унищожава 90% от левкозните клетки, тогава 20 мг ще унищожават 99%, 30 мг - 99,9% и т.н. Над определена доза на кое да е лекарство страничните ефекти стават толкова изразени, че лечението с него трябва да се прекрати. Да предположим, че вие сте онколог-клиницист и лекивате левкозно болен, който е дошъл при вас с кървящи венци. Първоначално го лекувате с 30 мг от описаното по-горе лекарство А и въпреки гаденето и диарията, продължили няколко дни (дължащи се на загиванито на клетките от гастроинтестиналния тракт), венците му се нормализират.Болният се връща обаче след 20 дни с подновило се кървене от венците. Предположете, че броят на левкозните клетки винаги се удвоява при всеки клетъчен цикъл.
(а) Какво е средното време на клетъчния цикъл на левкозата при този болен ?
(б) Колко влеме преди първото диагностициране е възникнала левкозата при болния ?
(в) При ренгеново изследване на гръдния кош забелязвате, че в белия дроб се е появило засенчване, и правилно приемате, че това е солиден левкозен тумор. След колко време туморът ще увеличи диаметъра си от 10 на 40 мм ?
(г) Ако приемем, че всички клетки са достъпни за химиотерапевтичните средства, колко левкозни клетки ще останат след лечението ? Колко време болният ще бъде в ремисия без симптоми ?
(е) В случай, подобен на описания, при болен не се открива възвръщане на левкозата при изследване на костния мозък в продължение на пет години. Предложете две възможни обяснения на тази удивителна ремисия.

Отговори


(а) Тъй като болният е отишъл с кървящи венци, оправдано е да се предположи, че има 10 на 12 туморни клетки. Лекарството А трябва да инищожи 99,9% от тях, като останат 10 на 9 клетки. Тези клетки се размножават и отново достигат до 10 на 12 след 20 дни. Ако всяка клетка е родоначалник на на два делящи се след това потомъка и броят на деленията е n, тогава (10 на 9)x(2n)=10 на 12 и n=10. Следователно за 20 дни е имало 10 клетъчни цикъла и периодът на клетъчния цикъл е 2 дни.
(б) По време на първото диагностициране болният е имал 10 на 12 клетки. Ако левкозата е започнала от една клетка (10 на 0), тогава (2n)=10 на 12 и n=40. За 40 клетъчни цикъла са необходими 80 дена.
(в) Тъй като солидните тумори растат приблизително като сфероиди, 4 кратно увеличение на диаметъра отговаря на 64 кратно нарастване на обема и следователно на 64 кратно нарастване на броя на клетките. Оттук 2 на n=64, n=6 клетъчни цикли и ще са необходими 12 дни за посоченото увеличение на размерите на тумора.
(г) Ако всяко лекарство има независимо и адитивно действие върху популацията левкозни клетки, тогава лечението би трябвало да сведе броя на левкозните клетки от 10 на 12 до 10 на 0, тоест до единствена клетка. Като приемем, че за възвръщането на симптомите е необходимо 10 на 12 броя клетки, симптомите ще се появят отново след 80 дни.
(д) Тази ремисия би могла да се обясни, ако някои от лекарствата действат не адитивно, а синергистично, или броят на туморните клетки е намалин до равнище, при което защитните механизми на организма, като имунитета, са в състояние да унищожат останалите левкозни клетки.