Това чувство на безсилие ми е много познато ккккк. Чувстваш се все едно си в средните векове, виждаш че човека си отива и нищо не можеш да направиш. Всички думи за постиженията на медицината тогава губят смисъл. Ето защо и ние отидохме във клиниката по интегративна медицина, не че помогна изобщо, но поне това усещане "че нищо не се прави" изчезва (заедно със всичките ви пари).

Не трябва да обвиняваме клиниката по интегративна медицина че не помага. Всъщност това е клиника по палиативна медицина, даже официално не лекува рак, но ако бъдем честни те никога и на никого не да обещавали пълно излекуване. Това което казват е че ще се опитат та помогнат и да подобрят нещата без гаранция за пълно излекуване (което е и палативното лечение) . Като психотерапевти са супер - умеят да внушат и на най-безднадеждните случаи че има надежда и че ако се продължи това което те наричат "лечение" може и нещата да се оправят.

Понеже ракът не е болест в пълния смисъл на думата (раковите клетки са просто възприемани от нашето тяло като нормални и здрави клетки) ако по някаква причина имунната ни система изведнъж започне да възприема раковите клетки като ненормални клетки имаме случай на "пълна и спонтанна ремисия" (какъвто е може би случая на Дея). Един такав случай срещу 100 починали пациенти е достатъчен за да може клиниката да съществува дълго - всеки ще иска да изтегли този печеливш билет. Но имунната система е нещо което не можем директно да контролираме. Вярата, увереността че всичко ще се оправи косвено помагат на имунната на система. От тази гледна точка вие трябва да посещавате само форуми където се обсъждат чудодейни излекувания, където дори плахото отрицанието на идеите на интегративната медицина ще се смята за хулиганство и кощунство. А във този форум идват и хора които са видели че след всички усилия любимия им човек си е отишъл и те виждат нещата под друг ъгъл. За тях вече интегративната медицина е измама - колкото са били по-големи надеждите, толкова по-голямо е разочарованието накрая. И всички слабости в клиниката ( а те са безчет) изведнъж добиват други измерения. Брат ми и аз бяхме наистина повярвали че интегративната медицина ще помогне, лошото е че всички сънища накрая завършват със събуждане.

За мене клиниката само би спечелила ако официално се преименува на "Клиника по палиативно лечение с озон, витамини и магнитни полета на безнадеждни случаи" - това е всъщност какво те правят и всеки ще знае от самото начало за какво става дума. И няма да има разочаровани ако някой почине. На запад има много такива клиники които се гружат за терминално болните и им дават един достоен и спокоен начин да умрат без да страдат. Защото тези болни имат нужда от специални грижи и то повече от всички други пациенти. В Англия например има клиники където пациентите сами си дозират кога да получат дозата морфин и те всъщност никога не усещат болките. От всички лекарства за терминално онкоболните всъщност най-полезното (и най спорното и критикуваното) е морфинът. Той решава един от основните проблеми на терминално болните - болката. Ако на пациента му е писано да живее примерно 2 месеца и през това време той няма болки и неприятни усещания това е едно голямо облекчение както за него така и за близките край него.

Ако мога да дам горчив съвет на хората на терминално болните е - грижете се за тях така че да намалите до минимум страданията им, накарайте ги да се почувстват по-добре в последните минути от живота. Смъртта само по себе си е избавление за терминално болните, агонията е в процеса на умиране.