|
Мили приятели, не знам как да направим така, че в България да сме лекувани по начина, по който съм лекувана тук. Понеже бях много впечатлена от университетската болница в Лувен и по-специално от гинекологичното отделение искам да ви разкажа какво ми се случи там. Не знам дали му е тук мястото, но Джулче и Бубе, оставам на вас да прецените
Ще я пратя и на Нина от "Блог пациенти" да видим дали и на тях няма да послужи за нещо!
Първо да започна, че там всичко е с немска строгост. Има правила и се спазват до най-малката буква, защото всичко е в интерес на пациента. Моята единствена грижа бе да се чувствам добре! Приеха ме, разрешиха на сърпугът ми да остане с мен в стаята до 20 часа вечерта, не разрешиха да преспи с мен, защото не бях в самостоятелна стая, а двойна - там стаите са или двойни или единични. Стаята бе просторна, приятна, с телевизор, за който не плащаш, като натиснеш бутончето, защото имаш нужда от нещо усмихната медицинска сестра пристига при теб и ти говори на чист англсийки, ако не знаеш фламандски и френски. Не се цупи ако я викнеш десет пъти и всеки път реагира веднага на твоето желания. И не, не съм платила повече, отколкото плащам друг път. Огромен процент се поема от здравният фонд, социалната ми застраховка е една от най-високите, защото така съм си го избрала, но медицинската сестра не го знае.
Бях много притеснена с малката операция, която ми предстоеше, защото не знаех какво е това портакат, знаех че се слага в централен източник, но нищо повече. Дойде една мила лекарка, която ми обясни какво ще се случва по време на моя престой. Това бе една от трите дежурни лекарки на отделението. После дойде една друга, която отговаряше за процедурите като такива - т.е. поставянето на портакат и химиотерапията. Междувременно ми направиха снимка на бял дроб, независимо че съм имала скенер при тях преди месец и половина, защото трябвало да бъдат сигурни, че всичко е наред с дроба за да сложат портакат. Не ме питайте какво отношение има, реших да не навлизам в такива подробности. Та лекарката с процедурите. Перфектен английски, третира те като човек, който се лекува, не като такъв дето не се знае докога ще го има Показа ми как изглежда портаката, какво точно ще се случи в операционната, откъде ще влезе, пък къде ще излеле и т.н. После пристъпи към химиотерапията. Обясни ми целият режим какво представлява, възможни странични ефекти, не само обясни ами ми даде и един куп неща на английски отново, да си чета в къщи. Схемата, която ми прилагат я прави основно този университет, разликата е в това, че е щади организма. На повечето места Карбоплатина и Таксол се подава веднъж месечно в големи дози на 6 курса. А моята е всяка седмица в малки дози, в продължение на 18 седмици, което ние изчислихме че значи по-голяма доза от високодозовата сумарно, но пък по-лесно се издържа, а и резултатите са много добри, защото дори тумори, които са силно резистентни се поддават на това лечение! Искам да опиша всичко подробно, защото си мисля че е важно.
Какво включва това, което да си чета в къщи - книжка за самата схема, книжка със странични ефекти и как да си помогна да не са така силно изразени или как да си ги облекча, каква храна да взимам по време на терапията, какво да избягвам. Отделно къде мога да си закупя перуки, ако имам нужда от такива. Имам право на някакви пари за перуки от здравния фонд щели да ми ги преведат по сметката, след като им изпратя писмото от болницата, че съм започнала химиотерапия. Само да кажа, че документите от болницата ми бяха готови в момента, в който си тръгнах вчера. Освен това лекарката ми обясни, че имам право да посещавам салон за красота, който се намира в болницата, ако реша. Имам право на някакви безплатни почивки, даде ми списък на местата, още не съм проверила, но са повече от десет. Естествено къде мога да намеря подкрепа, ако желая. Книжка за портаката и в какви случаи трябва да отида в независимо коя болница. И не на последно място още едно правило за безопасност -ходейки до тоалетната, след като приключа, да слагам капака, пускам водата изчаквам малко и пускам втори път, защото ще има следи от химиотерапията! Това не го знаех! Мили хора, тази жена стоя повече от час при мен, търпеливо и усмихнато обяснявайки всичко, отговаряйки на всичките ми въпроси
После беше време да ми сложат портаката. Дойде една сестра да ме вземе от отделението, свали ме до операционната, естествено в количка, защото такава е процедурата, преди дори най-леката операция нямаш право да ходиш, или на рего или в количка те свалят, съображение за сигурност. Долу екипът седеше и ме чакаше. Млади хирурзи, двама на брой, чиста операционна, но преди да се приготвят да започнат този, който ме оперира дойде да се запознаем. Още веднъж ми разясни цялата процедура и каза, че единственото което иска от мен е да се чувствам добре и че дори лек дискомфорт да имам да се обадя веднага. Процедурата е с локална анестезия. Дори ми начерта на лявото рамо откъде ще влезне да търси добра вена и че ако не намери там ще мине към врата - последното не ми бе приятно, но ако се налагаше...
Сестрата ме подготви, зави ме с едно пухкаво одеялце да не ми е студено, поговорихме си малко и хирурзите дойдоха, като любезно ме попитаха искам ли малко музика да пуснат! Иска ли питане! Вива ла музика! Ами нямам касапски разрез, според мен всичко бе правено с лазер, защото имаше една миризма на опушено месо, моето беше, но като цяло мина добре, освен че в един определен момент като докосна сърцето ми с тръбичката то взе да прескача и да ми създава дискомфорт, на което аз реагирах веднага, защото и дишането ми беше леко затруднено, но той дори и за секунда не се притесни, защото каза - според показателите ти дишаш на сто процента, това е защото докоснах сърцето, което пък е прекрасен знак, че сме на правилното място. И за да ме разсее започна да ме пита от коя част на България съм, нещо което явно бе видял в досието ми, защото се оказа, че неговата приятелка е рускиня. И така си поговорихме за Москва, София и пулса взе че се успокои. после провери правилно ли е сложил всичко с една камера, тества вената и затвори. Процедурата бе не повече от 30 минути. Дадоха ми чаша вода, той постоя при мен за да се увери, че съм добре и ме пусна да си ходя в отделението. Преди да ме пусне обаче ми даде една карта, която прилича на лична карта, с чип вътре и каза да я нося винаги със себе си, ако нещо се случи колегите му лекари да знаят освен че имам портакат, как точно е сложен - дълбочина, дължина, цялата информация се съдържа в тази карта! Нямах никакви проблеми, дори и болки в рамото, чак сестрите се учудиха, но факт. Е, лек дискомфорт, но ние сме гърмяни зайци от България, знаем да носим на болка, пък лекия дискомфорт за нищо го нямаме
Няколко думи за храната. За мен превъзходна. Вечерта целена салата с морковки и домат пълнен с пюре от сьомга с две филийки хлебчеЛеко, вкусно, здравословно. Закуската не я погледнах, защото бях посъветвана преди химиотерапия да не ям, за да не ми се повръща по време на терапията, а да хапна половин или един час след като свършим. Така и направих. Никакви проблеми. За обяд- пуешко със сосче отделно, койо иска, праз с башамел и пюре от картофи. Ами че пак се вписва в антираковата ми диета! Чудесно!
Химиотерапията протече като по часовник. Първо вечерта и три часа преди терапията ми дадоха противоалергични хапчета, два броя, ще напиша и хапчетата, с които разполагам, ако някой се интересува Dexamethazone и Zyrtec. И двете са противоалергични. Половин час преди начало на хидратация ми дадоха орално хапче против повръщане, което ми дадоха и за в къщи, за два дни след терапията, казва се Emend 125 mg. По време на хидратацията ми сложиха венозно две неща - едното да предпази стомаха, не знам как се казва и Зофран, който всички знаем, против повръщане. После Таксол, половин час хидратация и после Карбоплатина и половин час хидратация. През цялото време ме проверяваха как съм Е, как да съм при такова отношение, че то за мен си е живо глезене Кръвното ми го измериха преди и след вливанията. Между двете вливания дойде професорът да ме види като за първи път как съм. Ами кукуряк, нищо ми нямаше, че и сега нищо ми няма, освен че още съм малко в стрес и не мога да спя.Но това са бели кахъри ще минат. Дойде една сестра, която каза сега ще правим микробиология и аз съвсем хлъцнах, защото в Борде, който е антираков институт, никой не ми е взимал такава микробиология - от нослето и свивката на крака. Тук ми обясниха, че по този начин ще контролират бактериите. Пак в мой интерес!
На края получих писмото до здравният фонд, че имам два дни престой в болница, графика за следващата вливка, къде и в колко часа трябва да се ява и в колко ще имам консултация за взимане на кръв, всичко написано, подписано и уредено. Пръста не съм си мръднала. Освен това един плик, в който се съдържаше цялата информация необходима на някой лекар за моя случай. Не само, че съм на химиотерапия, а защо - история на заболяването, какво ми е правено до момента от поставяне на диагнозата, какъв е последния пет скенер, последната кръвна картина от вчера сутринта, пак за портаката, и накрая за химиотерапията. Всичко това организирано под ръководството на професор ВерготЕ ,как да не се чувстваш бял човек и как да нямат по-висока успеваемост в лечението, като моята задача като пациент е да се чувствам добре! На това му казвам здравеопазване, защото наистина пази здравето! Няма да коментирам чистотата, през чялото време се чисти, навсякъде е пълно със свежи цветя и ти се чувстваш прекрасно!
Пожелавам си, а и на всички вас да доживеем времете в България да сме лекувани по този начин. За мен тази болница в Лувен е образец
За съжаление не всичко на сайта е на английски, но основната информация я има. Давам линк към моят професор, за който чух прекрасни отзиви, освен че личните ми впечатления са много добри Изключително сърдечен човек, който освен че непрекъснато пътува до САЩ и си сверява часовника с там, веднъж не ме попита коя съм аз. Когато влезе в стаята ми той започна веднага на английски, помнеше не само случая ми, но и че съм пратила мейл с един куп въпроси, на които бе казал на секретарката как да отговори и се интересуваше получила ли съм отговора му, аз извадих следващия списък, който той търпеливо изслуша и подробно обясни кое да и кое не и защо не, и когато накрая любезно му казах, че не искам да го затрупвам с малки въпросчета, но че те все пак могат да съществуват и да посочи към кого да се обърна, той каза- към секретарката ми, защото някои за Вас незначителни въпросчета може да са решаващи и товага аз ще отговоря тъй като аз ви лекувамЕ, как да не го харесваш и как да не ти вдъхва доверие. И на финала когато го попитах в случай, че имам втрисане вследствие на ниски кръвни показатели дали мога да отида в Борде, защото ми е на 10 мин или трябва при него, той каза, че не подценява антираковия институт, но предпочита да съм при него, което той не очаква да се случи, защото са малки дози и организма се възстановява в рамките на седмица. Всички показатели щели да падат мнооого бавно и за нищо да не съм се притеснявала, да звъня ако има въпроси и че всичко е под контрол. И аз спрях да се притеснявам и реших да си гледам доброто настроение!
Дълъг пост, но се надявам да помогне за това, в България лечението да е като в тази болница! Линк към болницата, която в моето сърце е образец
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
|
За това как трябва да бъдем лекувани и информирани [re: megolina75]
За това как трябва да бъдем лекувани и информирани