Скъпа Ан,напълно те разбирам!Преди една година/23.11.10/ми казаха ,че няма да дочакам Коледа,но скоро ще посрещам втора!Много е трудно в началото ,но след като преминеш етапа на отрицанието,несъгласието ,големия яд и отчаянието разбираш ,че всеки един час е важен .Аз се научих да живея за мига и да се радвам на всичко.Най-много се радвам когато се чувствам полезна и нужна.Необходимо ти е малко време и искрени приятели ,много подкрепа и огромна вяра!
Пожелавам успех и ВЯРА!