|
Добро утро, на тези които са спали. Аз не можах. От вчера ми се разклати цялата вселена. Не знам как другите хора успяват да се справят на психическо ниво с диагнозата, с прогнозата и с всичко, което се случва.
Имах тумор на гърдата - оперираха ме, химио, лъче. Минаха 6 месеца, в които се надявах, че това беше. Броях си да минат 2-3 години, за да имаме деца, но януари откриха местастази в костите. Лекуваха ме 10 месеца - сега имало инфилтрация на костен мозък и от снощи съм на Кселода. Знаех, че костните метастази няма да изчезнат напълно, но като се калцират, мислех че така ще си живея. Чувала съм за жена, която си ги има от 20-25 г. Каква наивница съм била.
Вчера, в онкото, лекар ми обясни, че всъщност науката има много добър контрол в/у костните метастази, но той е до време, а и при мен нещата са напреднали (заради костния мозък). Попитах го какво има предвид за контрола. Ами винаги се стигало до точка, след която контрола се губи. Един вид тялото става резистентно на лечението. Те, разбира се, ще сменят лечението и т.н., но до време. Питах го колко време има предвид. Години. Колко години средно статистически. Ами - от 2 до 5. Е, разбира се, имало и единици, които ги лекували по 10 г. Като се има предвид, че при мен 1 г. мина - той ми каза заобиколно, че имам между 1-4г. още. Сега съм на 35г. Явно статистически няма да стигна 40г. Не 40г., другата Коледа може да не доживея. Нямам да имам свое дете. Ако съдбата ми е пратила тази болест, за да променя нещо в себе си, явно не съм се справила и сега ми взема 2-те години, които ми даде.
Не знам защо ви пиша всичко това. Толкова съм объркана.
|
психо
