Чувствам се като домакински уред - 1г. гаранция, но ако поработи повече - халал да ви е. Да се моля някой някъде по света да намери лекарство ли? Имам си график кога за какво да ходя до болницата. Толкова нагъсто стана, че не мога да си планирам нищо. Като крепостен селянин. Стигнах до там да се опитвам да изгоня мъжа до себе си - за да си намери друга и да не присъства на трудните дни, които идват. Все си казвам, че няма да допусна да бъда жив труп, защото каква полза да "живееш" 1 г., ако си безполезен и само съждаваш грижи на околните и всички се суетят около теб.