Беше едно зашеметяващо лято. Изпълнено с толкова много и различни емоции - надежда, радост, тъга, щастие, но най-вече с вкус на свобода. Колко странна е тази свобода, която изпитваме в такива моменти... Всъщност нищо не ти пречи да се чувстваш свободен, когато си здрав! Но ти си затворен сякаш в черупка, може би отчасти заради бързото ежедневие или заради един куп дребни неща, които тогава ти се струват толкова важни. Докато пътувах през последните близо четири седмици наблюдавах хората. Сигурно всеки от нас е правил това като дете. По онзи непредубеден начин, който само децата могат. Открих някои невероятни за мен неща. Казват, че хормоните определят и приятелствата. Така сме си избирали и приятелите. Може, но може и да е енергията. Положителната привлича положителна и определено не допуска отрицателната, усмихнатите хора харесват други усмихнати, а тъжните търсят с кого да страдат... Животът и хората са палитра от цветове. Но защо сега ги усещам по-силно от друг път? Защото разкриването на всички чакри води до неподозирани от нас възможности и усещания. Много бяха уроците за мен през това лято. Всичко започна на бързи обороти и продължава, но вече не със същото темпо. Понякога буксувам, както казва Пракаш, понякога се изстрелвам, но нали това е пътя на душата, на онази, която непрекъснато търси и непрекъснато нещо не й достига, за да бъде съвършена. А моята научи да бъде спокойна, защото знае пътя, да бъде още по-смела, защото си заслужава, да бъде най-вече непокорна /в добрия смисъл на думата/, за да намери нови мостове, да обича още по-силно, защото това го умее най-добре и да помага дори и на хората, които не й допадат, защото вярва в щастливия край. А най-важният от всички уроци бе да бъде благодарна и прощаваща. Е, последното все още не е достигнало нивото на своето съвършенство, но нали не иска да ходи с кръпки по аурата си, и то ще стане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите