|
Ето сега нещо и за душата, че Тиа ме засрами
Една статия на Пракаш:
Всичко в този свят, вътрешен или външен, се движи от присъствието на доверието. Доверието е мостът между единия и другия бряг на реката. Доверието е това, което ни свързва със собствените ни възможности, заради което откриваме собствените си способности и шансовете в собственото ни ежедневие. Доверието е сила, на базата на която се изгражда взаимност. Взаимността и взаимното действие между съзнателно и несъзнателно, между индивидуалността и обществото. Това, което разбира човек в конкретен миг, е плод на неговите минали преживявания, на миналия му опит. Това свързване с миналите опити в самия миг, това е доверие. Ние във всеки един момент се доверяваме на себе си и това доверие създава крачката и начина на възприятие в дадено пространство и време. Липсата на доверие ни откъсва от това, което ние сме.
БЕЗСЪНИЕТО
Е ЛИПСА НА ДОВЕРИЕ
Когато доверието липсва, човек не може да се отпусне. Отпускането идва от съзнателното доверие към несъзнателните процеси. Ние съзнателно имаме някакви представи за себе си. Когато човек не може да се довери най-напред на себе си, той изгубва нишката. Нишката със своите взаимоотношения, взаимоотношенията със света, както и със себе си. Когато на нищо не се доверяваш, дори и на себе си, ти изгубваш доверие и в себе си. И същевременно каквото и да искаш, каквото и да намираш, ти винаги намираш себе си. Ти друг не можеш да намериш, ти друг не може да си, защото си ти. Винаги намираш себе си ВъВ Всичко. Кой друг Вместо теб? Има ли такъв, какъвто ти не си? Можеш да направиш Всичко със себе си. Това ли ти е свободата? Това ли ти е радостта? Да изгубиш доверие в себе си. Можеш, ако искаш. Ти винаги можеш. Дори и спрямо себе си можеш. А защо да е спрямо себе си? Всичко можеш със себе си. Твоето себе си е плод на самия теб. Ти си... То е... Навсякъде е, то просто е. Може би и ти си навсякъде.
ЛЮБОВТА
Е ПЛОД НА ДОВЕРИЕТО
Доверието между едното и другото. Доверието е силата, която обединява. Обединява със самия себе си, със себе си най-напред. Себе си В собствения си олтар. Олтарът на твоето сърце. Олтарът, с който ти обединяваш и където ти се свързваш. Себе си с останалия свят, с твоите близки и любими хора.
ПРИЧИНАТА
ИДВА ОТ СЛЕДСТВИЕТО
Ако не търсим следствие, няма какво да причиняваме или каквото и да причиняваме, това е, защото търсим следствие. Всички наши действия в този свят ни дават някакви резултати, защото търсим резултатите. Ние защитаваме собствените следствия и действаме по един или друг начин, фокусирайки се върху следствието, ние считаме, че защитаваме собствените си действия. И когато доверяваме на себе си това, което ние сме, и това, каквото ние правим, осъзнаването на собствените постъпки ни кара да действаме в този същия момент на осъзнаване. Сигурността, която ние измисляме хипотетично в собственото съзнание, ни защитава от действието. Свободното действие ни прави свободни хора. Следствието ни принуждава. Следствието ни прави принудени да действаме по един начин, по който ние мислим, че е правилно. Той може и да е правилен, но е принудителен. Искаш ли да действаш по принуда. Принуден от следствията, които ти търсиш.
АКО СИ ПРИНУДЕН,
ПРИЧИНАТА Е В ТЕБ
Човекът винаги може да намерипричина. Причина във всичко, причина за всичко. Ако той реши, може и да е принуден и за тази принуда пак той може да намери причина. Принуден ли си да живееш? Принуден ли си да съществуваш? Сам ли избираш?
Каквото е твоето разбиране за себе си, такъв ставаш ти. Твоето имане е в теб. Твоето разбиране е в теб. Ти можеш да разбираш това, което ти искаш да разбираш. Това е твоята свобода. Твоето разбиране за правене или неправене, за имане или нямане. Твоето разбиране за красиво и некрасиво определяш единствено ти, със собствените си разбирания. Как разбираш себе си и собствените си разбирания? Ти избираш. Дори и когато твърдиш „нямам избор", това е твоят избор. Дори когато казваш, че не разбираш, това пак е твоето разбиране. Дори когато казваш, че нямаш, това е твоето имане.
ОТРАЖЕНИЕТО
Е НАЧИНЪТ ПО КОИТО ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА СВЕТА.
Всичко в света отразява теб. Твоето доверие към нещата, както и към света ти дава едно определено отношение. Отношение към теб, отношение към хората, към ситуациите. Ти отразяваш всички тези отношения и отношенията се отразяват в теб. Какво отражение създаваш ти и какво те отразяват. Доверяваш ли се на собствените отражения. Кой е създал всички тези условия?
ЕСТЕСТВЕНО,
ЧЕ ТИ СИ СЪЗДАТЕЛЯТ
Ти си създал условия за самия себе си. И ти създаваш условия за другите. Това, което си - то е от теб и за теб. За теб е естествено да създаваш условия за себе си. Ти си създател на условията, според които възприемаш света и според които светът възприема теб. Когато ти се доверяваш на собственото си създаване, създаденото ти се доверява на теб. Това е процес, макар и да ти се струва като факт. Твоето съществуване в този свят е един процес. Ти се развиваш, изживявайки и научавайки нови и нови неща. И с твоето научаване не само ти, а цялата цивилизация еволюира. С еволюцията се развиваш и ти, каквато и да е посоката. И това е отражение. Твоето отражение в света, както и отражението на света върху теб.
ТВОЕТО ТЪРСЕНЕ ОПРЕДЕЛЯ ПОСОКАТА
Ако търсиш начина, ще намериш начин. Ако търсиш причината, ще намериш причина. Това са две настройки за всеки един миг. Какво търсиш? Това твоето търсене ли е, или ти е наложено да търсиш това? Ако искаш да решиш нещо или искаш да правиш нещо, просто трябва да търсиш начина. Когато търсиш начина, ти намираш начин. Когато търсиш причината, намираш причина. Когато намериш причина, тя те и задължава. Когато ти допускаш до себе си възможността за намиране на начин за решаване на каквато и да е ситуация, значи можеш да намериш точния начин. Нашето внимание е импулсивно. За един миг то се концентрира в една точка. Способността ни да задържим за по-дълго време вниманието върху една точка определя нашата устойчивост
УСТОЙЧИВОСТ
В СОБСТВЕНИТЕ НАМЕРЕНИЯ
Устойчивост в това, което ние сме. Устойчивост на собствените представи. Как се получава? Ние всички живеем в този свят с еднакви възможности. Хората обаче са много различни и изживяват най-различни неща, най-различни състояния. Имаме еднакви нервни системи, еднакви тела, еднакви съставки на клетъчно ниво и все пак сме различни. Различието всъщност ни прави каквито сме. Нещата, на които се доверяваме, доверието в собствените сили и способности - това е, което ни прави уникални по определен начин. Това ни дава уникално място сред толкова себеподобни. Колко време можеш да задържиш вниманието си? Това не е въпрос на издръжливост обаче, а на устойчивост. Издръжливостта е за другите. Другите я виждат, за теб е устойчивост. Можеш ли да устоиш на собствените си навици?
Можеш ли да устоиш на собствените промени?
Можеш ли да устоиш на промените? Можеш ли да откриеш това, което винаги си искал?
Устояваш ли в собствените изисквания към себе си? А към света? Имаш ли доверие на себе си. Имаш ли доверие на света. Твоето доверие е това, което те прави достоен за доверие.
"Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите..."
|
Още духовна храна... [re: tia maria]
