Лечител

В едно малко градче живял чудодеен лечител. Славата му се носела навред. Той можел да лекува сакати, слепи, глухи и смъртно болни. Пред вратата на лечителя винаги се виела дълга опашка от желаещи да бъдат изцерени. Старецът премал всеки, макар помощниците му често да го съветвали да подбира хората, които да лекува, защото времето било ограничено,а желаещите тъй много. Лечителят обаче подминавал без отклик думите на своите загрижени помощници и им отвръщал с мълчание обвито в благост.Един ден още в ранни зори при него дошъл неговия пръв помощник и рекъл:


- И днес както всеки друг ден пред вратата ти има стотици хора, който искат да се срещнат с теб, как ще успееш да ги приемеш всички до един? Как да отсеем тези, който трябва да минат по-напред?

Старецът продумал спокойно:

- Та кой е тоз, който ще реши кой да влезе пръв и кой последен и ако ти можеш да избираш по кои критерий ще направиш тоз подбор?

Помощникът му смръщил вежди и отвърнал:

- Нима лечителю не цениш собственото си ценно време и начина по който го раздаваш? Ще подберем тези, за които има надежда да бъдат напълно изцерении, тези при които ще обозрем успешния завършек, тези които ще излязат оттук напълно здрави с възхвала на уста.

Лечителят отпил бавно от чая си и се обърнал към помощника си с думите:

- Нима ме съветваш да приемам само хора, чиито тела не са целите покрити с отровни рани, за да мога да съзра измеримия резултат и ако за теб изцелението на сакатия е неговото прохождане, дали истинското изцеление на сакатия е именно прохождането? Нима нуждата да материализираме резултата не е продиктувана от копнежа за отчитане на ценността и кой е този способен да я измери за другиго? Нима постигнатото няма персонална стойност, която е изменчива според собствената призма? Казваш че добрият резултат е този, който е краен, видим и осезаем, а аз ти казвам, че добър е резултата дори когато човек си тръгва също тъй болен, както е бил когато е дошъл, но с една стъпка по-напред към идеята за изцелението. Аз не съм лечител и ако тИ искаш да лекуваш, то твойто място не е тук. Единственият критерий, по който аз приемам хората е търпението, с което изчакват своя ред на опашката. Така е било и така ще бъде! Остани днес с мен и виж изцелението, за което хората блянуват!

Старецът станал и отворил вратата на стаята си, подканвайки първият човек на опашката да влезе вътре. След което се обърнал и седнал на столчето до печката, а помощникът му останал прав до стената. Мъжът, който влязал, се огледал смутено и зачакал възрастния човек да се обърне към него. Минало време, а разговорът все още не бил наченат.Тогава посетителят натърпеливо и дори леко раздразнено запитал:

- Аз идвам от толкова далеч за да се срещна с теб, нима няма да попиташ каква е мойта болка?

Старецът го погледнал право в очите и продумал благо:

- Право рече, ти идваш, за да споделиш твойта болка, а не аз при теб да те моля за това. Говори, ако имаш желание, а пък ако ли не – тръгни си...

Мъжът се намръщил недоволно, но започнал да разказва покорно от страх да не измине пътя към дома със същия спътник, с който е дошъл дотук. Никой не обича да патува заедно с болката!

- Преди 2 години се спомина моята обична съпруга и оттогава немога да намеря покой. Всеки изминал ден вехна и линея и тъга е завзела живота ми. Изцери ме, моля те. Чувал съм, че слепецът си тръгва оттук зрящ, а умиращият- възкресен. Излекувай ме старче, за да открия отново радостта в дните си!

Старецът въздъхнал, а някъде между двете изстенати въздишки се проронила незабелязана сълза.

- Тогава синко трябва да те разочаровам – отвърнал той - Дошъл си до тук напразно. Ако очакваш аз да те излекувам – не мога, но мога да те насоча в твойто лично изцеление!

Мъжът се разгневил и се разкрещял изливайки цялата злост, яд и болка, пулсиращи в гръдите му:

- Аз не съм дошъл за празни думи, а за дела! Не желая безсмислените ти съвети! Та какъв лечител си ти???”

След което се завъртял без да се сбогува и излязал разочарован от стаята, блъскайки силно вратата след себе си. А старецът останал все така свит на столчето си шептейки тихо:

- Аз не съм лечител! Какво искат да сторя аз за тях, което те не са готови да сторят сами за себе си? Аз не съм лечител…

Помощникът му го гледал удивено и неразбиращо, затихнал в недоумението си, как този чудодеен лечител, който изцелявал всякакви болести, отказал да помогне на един човек страдащ от тъга...

Изведнъж на вратата се почукало, старецът надигнал глава и изрекъл:

- Нека влезе.

През прага на стаята свенливо преминала млада жена и още в мига, в който съзряла възръстният мъж тя се свлякла на земята и започнала да реди изстрадани думи, изливащи се от дълбината на душата и:

- О мъдрецо, дойдох тук от далеч, за да намеря път през горестта си. Винаги, когато зачена дете, то погива в утробата ми. Помогни ми!

Старецът погалил с поглед златните коси на жената, надзърнал в топлината на очите и и отвърнал:

- О мило дете аз не мога да те излекувам, но да ти помогна мога. Аз мога да ти помогна да се изцериш сама!Майката на мъртвородените деца прошепнала с треперещ глас, в който се долавяла нотка надежда:

- Всичко ще сторя! Щом твойта повеля е такава аз ще съм собствения си лечител. Готова съм…!

Старецът се усмихнал нежно, седнал срещу нея на земята и започнал да разказва. Той разказвал, а тя си спомняла! Той продължавал да разказва, а жената засияла разпознавайки се в словото на стареца. Изминал час, а двамата все така улисано говорели седнали на земята… Старецът редял вълшебни приказки от друг магичен свят, а младата жена все по-силно греела опознавайки собствената си светлина. Тя се лекувала сама, вдъхновявана от мъдреца! Накрая старецът се надигнал и изрекъл:

- Върви си и се изрази като майка, защото ти си Бог, който избира как да се прояви!

В ушите си старецът дочул бебешки плач. Младата жена била заченала вече от своя жених - собствената си светлина!Тя изказала своята благодарност и си тръгнала окъпана от щастие, а старецът се обърнал към своя пръв помощник питайки:

- Как се лекува Бог? Ако знаеш как- стани лечител, аз все още не зная и се осланям на това Бог да се вдъхнови и да се самоизлекува - sлед което се обърнал и седнал на столчето до печката от където изрекал спокойно:

- Нека вляза...




автор:



Жени Тодорова

"Здраве заслужава този, който умее да се бори за него."/Л.Ковачева/