Още от древността, се е смятало, че огънят има силата да предотвратява последиците от злия поглед или урочасването. Само като си помислите как горят вещиците на кладата... Но не това имах предвид под "пречистващата сила на огъня", а един древен обичай - нестинарството. Мисля, че няма човек, който да не знае какво е нестинарство, така че няма смисъл да се впускам в обяснения. Тази година успях да отида на 3 юни в с.Българи. Това е единственото място в България, където този обичай е съхранен и се изпълнява от нестинари, а не огнеходци. Разликата е голяма. Едните са потомствени, а другите самозванци за пари. Потомствените имат силата дори да лекуват. Те са в състояние да измолят от Св. Константин и Елена благодат и здраве.
Магията е навсякъде. Магията е в приготовленията, в очакването, в паленето на кладата точно в 12 часа на обяд и после в изнасянето на иконите, отиването до аязмото и поставянето им на определеното за целта място. А вечерта...Е, тя също е вълшебна. Но как да минеш през огъня без да се изгориш?
Винаги съм мислела, че има някаква техника. За нестинарите няма такава. Както каза сина на главния нестинар на с.Българи "Ако не те вика огъня, недей да влизаш. Виждаш ли линейката по-нагоре? Всяка година ги вози до Царево". Тези думи почти ме отказаха. Но по време на медитацията за свързване с огъня видях една глава в моя пламък, мъжка глава, цялата в бяло. Тя ме чакаше от другата страна на огъня. Знаех го, усещах го с всяка частица от тялото си. Той ме викаше.
Нестинарите казват, че преди да минеш през огъня трябва да помислиш какво да оставиш в него. Хората около мен започнаха да се суетат какво да бъде то. А може ли повече от едно? Ами ако не го пожелая точно? Аз мълчаливо гледах огъня и се питах дали ще ме изгори. И после всичко стана като насън. Изчаках главният нестинар и неговия син да минат на кръст в началото, изчаках търпеливо и другите нестинари и...събух обувките си. Пристъпих към Свещения кръг, където бе разположен Свещения огън и внезапно чух глас "Ще минаваш ли?". Бе главният нестинар. Аз имах време само да кимна и той леко ме побутна с неговата ръка, давайки ми от неговата енергия, за да не се изгоря. Всичко бе за секунди и аз не се изгорих! Изгорих се съвсем мъничко втория път, но то бе защото това, което оставих в огъня боли... Или поне аз си го обяснявам по този начин. А след това... Бях преродена. Все едно имах крилца и вярата ми стана още по-силна и аз самата бях по-силна. Необяснимо чувство. Винаги съм мислела, че хората преувеличават, когато казват, че едно такова преминаване може да промени живота ти. Но истината е, че може. Стига да си вложил цялото си сърце и да си почувствал зова на огъня.
Така, че следващата година...всички боси и в огъня! А после - живот без болести!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите