Не мога да се примиря със това което се случва от доста време на хората със онкологични заболявания.За две години обиколки по болниците видях много неща,от които ми е мъчно и във същото време съм много ядосан.
Обикновенно аз само критикувам лекарите и все не съм доволен(отстрани така изглежда)Но ако повече болни и техните близки преодолеят страха и започнат да си търсят правата и да се противопоставят на лошите практики и отношение,нещата ще започнат да се променят макар и бавно.Използва се страхът на хората и това не е никак добре.
Много приятели ме питат от къде намирам сили да се боря и да се занимавам със събиране на доказателства около доказването на допуснати грешки и укрити изследвания.

Не зная но поставя ли си цел съм много упорит и вярвам във успеха,особенно когато към един от най близките ми хора е постъпено по много долен и некоректен начин.Много обичах съпругата си и ако е нужно със години ще се боря да покажа истинското лице на някой от лекуващите лекари във онкодиспансера,както и да ги разоблича.

Вие които четете във момента написаното,какбихте постъпили,ако укрият изследвания и не лекуват ваш близък,как бихте постъпили ако във продължение на месеци има симптоми(три-четири на брой)за дадено заболяване и не се предприеме нищо и във следствиена това настъпят неубратими увреждания?????

Подобни неща не може да се простят и забравят,защото един лекар позволи ли си веднъж да прави нарушения,му става навик и практика.

За съжаление това което прави не остава скрито от колегите и персонала,но всички си мълчът.Играе се отборно и всеки пази гърба на другия.

Погледнете какво става във действителност-лекари,сестри и обслужващ персонал са единни и във един отбор.
А я ни вижте нас пациентите и техните близки-кой е тръгнал да защити и подкрепи другият /отговора го знаете /никой.
Няма единство и солидарност помежду ни,не се подкрепяме.
По единично поставени проблемите се умаловажават и потулват.