Здравейте!
Поздравявам те непокорния за силния дух.
Подписването на тези документи е най-малкия проблем, според мен.
Преди три години започнахме борбата с лечението на баща ми, рак на белия дроб. Борбата, която водихме за вдъхване на оптимизъм беше по - лесната.
Протестирах, крещях истерично по етажите, ревях.. Постепенно започнах да ставам апатична. В онкодиспансера - София окръг приемат болните с думите: Не говори, седи и чакай. Покъртителна гледка, в тъмен коридор, по стените за залепени тематични постери за рака! и ... мълчаливи болни, които чакат.
Вече се чувтвам възпитана! - седя и чакам.
Баща ми почина. Питам се дали в диспансера знаят това. Считам, че трябва да водят статистика и да се прави анализ на лечението.
Преди ден моята лична борба се възобнови. Откриха карцином на гърдата на майка ми.
Без протести премина договарянето на сумата за операцията, пари за изследвания, 40 лв за туморни маркери. Пари нямам, а нямам и сили за протести.
Непокорни, пиша ти защото аз имам нужда от това, правя го не за да ти помогна, искам да помогна на себе си, но незная как.
Пълна апатия! Седя и чакам, чакам мълчаливо, незная какво чакам, следващата беда!