Едва ли в няколко реда ще успея да напиша всичко, най-важно – но ще се постарая... Мама е родена в гр. София – майка й се казва Гергана а баща й – Благой. Когато мама е на 17 майка и умира след тежка автомобилна катастрофа. На тази си възраст мама е вече редовен автор н...а вестниците: „Средношколско знаме” (където пише от 6. клас), „Народна младеж” и др. (тогава там са могли да се развиват младите творци). Мама не преживява леко раздялата – майка й не просто родител, а най-близкият приятел, който има в този момент. Въпреки трудностите завършва с отличен успех 22. ЕСПУ, след това е приета психология в СУ „Климент Охридски”. Като малка решава, че за да пише добре, трябва да познава човешката психика – това е причината за избор на специалността й. През далечната 1982г. е вече магистър по психология, с второ специалност – български език. Още докато учи е вече щатен редактор във вестник „Учителско дело” (за времето си е бил от най-четените вестници, за които не задължавали хората да се абонират) след това е редактор във вестник за наука и техника – „Орбита”, после е във вестникът на комитетът за печата – „АБВ”. Любовта и към „Учителско дело” остава и тя се връща в екипът и става член ред колегията му. По това време е издание на министерството на образованието и синдиката на учителите в България. След промените назрява моментът, в които тя и нейни колеги решават, че е време да се отделят, защото синдикатът не им дава право да пишат свободно... И така през 1991г. се появява вестник „Аз Буки”, дежурен редактор на брой 1, както и автор на част от концепцията му е мама... И така вече 20 години тя обича и вестникът си и читателите си... През годините и предлагаха от доста места да се прехвърли за повече пари ... и по-малко нерви... Но „Аз Буки” си остава мястото където се запознава с баща ми, мястото където още като бебе излизам на снимка държейки вестникът за абонаментната му кампания през 1993г. А иначе освен работата й във вестник „Аз Буки”, участва в Асоциацията за борба с корупцията в България, като председател на контролния съвет, пише в различни вестници, а в „Канал 2001” бе водещ на здравна рубрика..., Дълго време бе председател на националната асоциация за психично здраве... Организира и много конференции със съмишленици за добрите практики в тази сфера... През това време в личен план се случват много обрати ... мама ме гледа сама от както ме е родила ... когато бях на 6 годинки почина тогава бившият и дългогодишен приятел ... музикант, която е запозна с друг музикант ... и успя да ги ориса ... Костадин бе изключително мил с мен и с мама – имах кашони със всякакви играчки от хубава, най-хубава... След време се ожениха, Костадин получи инсулт в Бургас и мама хвана първия влак, после нейна приятелка ме заведе там и направи всичко за да спаси живота му... и успя. Лекарите не вярваха на успехът й! Последиците върху мозъкът бяха на лице но той проходи, проговори, оживя! Живеехме щастливо .... до 9 януари 2001г..., когато стана пожар в дома ни... Болен на легло и малко дете ... сами .. беше ужасно ... мама бе наела домашна помощница за да не сме сами, когато е на работа. Но „помощницата” не за първи път бе излязла за малко – един – два часа... а ние бяхме сами ... Вредите от пожара бяха огромни ... Медиите писаха всякакви глупости ... дори, че аз съм подпали домът ни ... само аз и Коце знаем истината ... След това мама трябваше да гледа двама болни – дете с психическа травма от преживяното и инсултноболен със същата травма... Отново успя ... по едни или други причини през 2003г. се разведоха ... тогава отново животът ни претърпя обрат ... През 2004г. ме оперираха по спешност от „тежък апандисит”, дни преди това обраха мама ... документи ... пари ... Обади се на баща ми да го помоли да дойде в болница с личната си карта, за да ме приемат и оперират, но той отказа – защото имал страх от болници (психо-психически). Мама успя да си издаде навреме документ за самоличност... След няколко месеца и откриха тумор на левият яйчник ... пак доста перипети, но я оперираха и всичко беше спокойно.... През 2005г. се преместих в 51. СОУ „Елисавета Багряна”, през 2006т. заедно с мои съученици създадохме сайт от ученици за ученици, а през 2007г. училищен вестник. Днес съм горд, че съм главен редактор на най-големият училищен вестник у нас... Че имаме телевизия и радио... През 2006г. станах водещ на детското образователно предаване по TV7 – „BG - Къде? Къде?” изводих около 150 предавания до края на 2009-та... През годните спечелих няколко отличия за есета – първи места, поощрения, за кулинарни конкурси, фотографски ... дори и ДЕТЕ НА ГОДИНАТА 2006. Гостувах и гостувам в доста тв предавания... може да се каже, че животът ни вървеше успешно ... А през 2010г. вече осма година посещавам курс по иконопис. А през юни 2010г. предложих на директорът си да построим параклис в двора на училището, той възприе идеята повече от добре и вече имаме всички разрешителни – трябват ни само 13000лв. от който вече има към 2000... От септември работя и в ЦЕНТЪР НА УЧЕБНИКА, по няколко часа на ден ... все пак трябва и да се учи... и двете нещата вървяха много добре паралелно ... и така до ноември, когато всичко пак се преобърна – ДИАГНОЗА – КАРЦИНОМ НА ЛЯВ БЯЛ ДРОБ. Излишно е да споменавам, че има симптоми още от април и ходеше при всякакви лекари, през октомври дадохме над 200лв. за многобройните лекарства, който и даваха... едвам си взе направление за пулмолог – по мнението на докторката и нямало нищо ... пет дни по-късно аз, мама и наш приятел се стоварихме в спешното на ВМА – с мисията да и направят снимка на белият дроб... Беше се подула (лимфите) едвам дишаше .... А те и казаха, че нищо и няма – добре, че сме с малко буйна кръв, та ги накара да и направят ВЕЛИКАТА снимка.... Момичето на рентгена бе разтреперано ... „Няма ви го левият бял дроб, Как дишате” – а мама й каза – „Ами трудно ... аз казвам, казвам ... никой не ме чува”.... И така в интензивното ... в гръдна хирургия ... вкъщи ... до 24-ти на връх именият и ден получи криза...линейка (дойде след много настояване) закараха я в първа градска, където отказваха да я примат ... след известни молби от страна на колежките на мама, които бяха с нея я приеха... Със Светла девет часа след, като бе приета отиваме да донесем памперси (около 10 часа) и ни казаха, че ще я изпишат... в 12... А е абсолютно невъзможно да я качим вкъщи и пак след известно помолване остана още няколко дни, докато говорим с ген. Тонев шеф на ВМА да я приеме. БЛАГОДАРЯ МУ! И така седя около 14 дни там, а после я прехвърлихме в МЕДИБУЛ...

Историята продължава ...