Здравей и от мен преди три месеца бях на същото положение като майкати има две деца момиче на 18 и моче на 14 първото нещо което ми беше че децата ми ще остнат сираци, бях потресен от диагнозат мъкар че се правех на силен, но силната вярва че няма да се предам ме превърна в нов човек който се заклех да се преборя с всичко в името на децта ми ,за тях почти светъ беше спрял но аз никога не съм спирал да им казвам няма да се предам. ще съм с вас с те също вярваха че аз щес е опрвя и ще съм сред тях ,след диагнозата ми казха че не подлежа на операция и да избирам каквото аз пожелая лечение от всички възможни лечения първото което направих това беше да се осъзная и да се овалдея заедно с всиките покрай мен усещах че всяка паника от стна на мен и моите близки би довело до не желани неща, и така почнах с ислнта психика а редом с това вземах всякакви билки които не биха ми навредели после се оказа че има хапчета които може да се лекувам взема все още и тях и се чуствам добре надявам се много скоро да остане само спомен о тази лечима болест с много силна психика и много вярва преди всичко ,готов съм да направя всичко ко възможно да помогна скаквото мога приеми ме за твой приятел аз съм сигурен че след месец ти ще си като моите мълчогани радосни че баща им ще бъде още дълго време сред тях и както майкати с вас