Приятели, в този клуб влизам винаги с открита душа и сърце, защото тук нямат място дребнавите човешки злободневни отношения, а човек преминал или преминаващ смъртна битка както всички нас живее, а и разбира живота по друг начин. Затова и с вас мога да споделя неща, които на "другите" не мога или не искам да кажа.

Днес се замислих дали правилно живях живота си след като болестта временно махна костеливата си ръка от рамото ми. Дали разбрах този урок. Дали извлякох поуки. Ами не знам..Стремих се да живея така, сякаш всеки ден ми е подарен, не че не е вярно де. И пътувах много по света, и участвах в безброй купонии, танци и забави, и работих с желание и упование, и обичах...И...забравих за болестта. Сещах се за нея в няколко гадни дни през годината, когато идва време за туморните маркери и контролния скенер. И така две и половина щастливи години. И ме удариха изневиделица други болести. От тях трудно се умира, но изпитвам огромно страдание. И си мисля - шамар ли ти удари животът, адмирале, защото забрави че си белязан? Защото пилееш подарените си по милост дни?

Не знам... Знам само, че силата, която получих от борбата с рака, ми помага и сега. И знам, че справя ли се дай Боже и този път, ще започна да давам на живота, а не само да взимам от него. Дано не е късно!