мили хора, прочетох доста в този форум и не спирах през цялото време да плача. днес се навършват 3 месеца от загубата на ..... моята едничка и златна майчица. тя бе за мен майка, приятел, дете.... всичко на едно. ужасно много ми липсва. най-много ме боли и ми е мъчно, че не съм я сънувал, а така ми се иска. Милата ми майчица си отиде от този свят на лазаров ден срещу цветница. Откриха и рак на панкреаса.... много късно го установихме. За 1 месец ..... това бяха най-трудните ми 30 дена от моя живот. В ръцете ми се отиде.... боже какъв театър играх... докторите казаха, че не й остава никакво време за живот, а тя милата ме пита какво става... помолих докторите да сложиме маска с кислород, поне да си мисли, че понякакъв начин нещо се прави. Три дена преди да си отиде, тя ми каза.... "Аз какво съм... скропион ли съм, че ще се оставя на един рак да ме победи", но уви.... :(
Боже Господи, толкова много ми липсва тази жена. Толкова много неща е направила за мен и незнам как да й се отблагодаря. По горе казах, че ми бе като дете... мама беше пенсионер по болест и не работеше. Аз като се прибера от работа й казавах... "Хайде, обличай се и излизаме". Ходихме на МОЛ-а или на ресторант. Винаги я глезих. Купувах й каквото искаше. Правеше ми голям кеф да я гледам усмихната, а сега тази усмивка ми липсва ужасно много..... Искам много скоро да се срещем с моята любима майчица.......
П.П. Извинявам се, но съм доста разстроен и е възможно да съм писал малко хаотично..... но страдам много и ме боли, че този за мен скъп човек не е до мен. Като малък много често пътувахме с колата. Тогава временяата бяха други, безгрижни и спокойни. В колата винаги ми пееше една тъжна песен. Боже, такъв глас имаше. НО запееше ли я....винаги я молих да спре и да изпее нещо друго. Беше ме мноо страх от тази песен, а сега я слушам и сълзите ми не спират......
http://vbox7.com/play:25452d23
|