Вчера гледах по "Zone Reality" в цикъла "Лекарки" как в Щатите съобщаваха на една млада дама, че има рак на гърдата. Много ми се повдигна самочувствието, ами те, американките, били много по-крехки от нас, не можете да си представите колко време и душевни усилия й трябваха на лекарката, за да съобщи на пациентката си, че е болна от рак. Че тя я прегърна, че тръгна да я успокоява, че беше готова да отдели колкото е необходимо от времето си, за да може жената да дойде на себе си след тази новина. Не като при нас - раз, прас!, хайде излизай от кабинета, че следващият чака. А и след операцията, най-подробно й обясняваха какво и защо са направили, какво се очаква по-нататък, какво лечение ще се приложи и какво ли не още. Изобщо не им хрумна, че тя може да е достатъчно умна, за да се досети сама за всичко, че може да си направи сама умозаключенията, че може да се порови по интернет...
Да, с колко повече уважение се отнасят към нас нашите лекари! С цялото си държане ни показват, че вярват в силата на нашия дух и и изобщо не се съмняват в нашия ум, интелигентност и начетеност.
|