|
Уф, тая "баста" лесно се мисли, бързо се казва, ама трудно се изпълнява на практика...
Бях възпитана да съм много самостоятелен и свободолюбив човек, едва ли някой можел да настъпи Телеца по опашката без да бъде ритнат след това /дори без да искам, автозащита/
Познавам майка ми само по снимки /била е убита, когато аз съм била на 1,5 годинки/, баща ми си е създал второ семейство, мен не са ме взели
Възпитавали са ме баба ми и дядо ми - родителите на майка ми.
И Слава на Бога , че са те, а не баща ми! Баща ми за мен е само биологичен баща, нищо друго
Всичко , което съм от най-добрата ми страна е от баба ми и дядо ми - те са ме обгърнали с толкова любов, грижи и себеотдайност, а аз не можах да им помогна, когато са умирали ...
Дядо ми е починал, когато бях студентка в друг град. Горкичкият, дори на сватбата ни не е могъл да дойде в БГ защото вече беше много болен и стар /починал на 90г/. Толкова ме е обичал и аз него! а не е бил роден баща на майка ми...
А баба ми е починала от рак на стомаха - това е най-голямата ми вина, че не можах да й помогна в последните й дни. Точно тогава моят първи син беше на 6 месяца с астма. На свекъра ми беше направена мозъчна операция - метастази от рак на белия дроб, та свекърва ми все е била в болница при него, а моето бебче са го гледали комшиите, защото аз тръгнах при баба ми в Русия
Страшен период - пълен с трагедии и душевна болка, побърквах се от мъка по всичките заедно
Тогава баба ми ми каза да вървя при детето ми и да си го гледам независимо от всички други трагедии, които са ни сполетяли , че това е най-важното - ДЕТЕТО!
След смъртта на свекъра ми свекърва ми легна на легло за 6 месяца, след това 3 лазера на очите й, кръвното, диабет...
Съпругът ми от преживяното вдигаше висока температура от нерви до 40 С
Бебето ми страдаше от астма всеки ден ...
Аз трябваше да бъда силна заради тях, а бях млада и вече съвсем сама в чужда страна, без да мога да се върна, защото вече никой не ме чакаше в Русия, а тук нямаше от кой да потърся помощ, роднински връзки не се поддържали ...
Справих се, дори и още един син родих, отгледахме децата - те са нашата гордост и сила!
Справих се с много изпитания и трудности, и физически и материални, съхраних семейството, преборих се с пороците на мъжа ми, решавах проблеми от всякакъв характер ...
Сега тук е дома ми, тук е моето семейство, тук са децата ми, заедно с мъжа ми ще се трудим и ще остаряваме ЗАЕДНО !
"...нека мъртвите сами погребват своите мъртъвци..."
Ненапразно оживяхме, има за какво - за Живота, за нашите деца, за нашите останали и все още нуждаещи се от нашата подкрепа близки, и приятелите също се нуждаят от нас
Затова искам да се преборя и с моята онкодепресия, за да продължа Живота ми и да бъда в помощ на моите деца и мъжа ми - те са моят Живот !
Бъдете силни заради вас си и заради вашите най-близки хора !
Желая на всички ЗДРАВЕ и да премине ремисията в "клинично здрав/а" !!!
... butterfly effect ...
|
Re: Още Едно по-различно мнение [re: yraaa]
