Аз съм убедена, че храненето е основен фактор и предпоставка за възникване и подхранване не само на злокобните онкологични заболявания, но и на много други, за които ние дори не се сещаме, а и най-вероятно не ги знаем (и по-добре да не ги узнаваме:))) Макар да съм с проблема на всички тук, сега влизам за първи път в този форум и то не заради мен, а заради моя близка.
Иначе, когато аз се сблъсках очи в очи с коварната диагноза, нямаше подобни форуми, а като се замисля, нямаше и хранителни добавки:)
Та преди 18 години ми откриха рак на белия дроб (без изобщо да съм докосвала цигари). Правиха ми операция, след това химио и лъчетерапии и след 4 месеца се влоших толкова драстично, че ме приеха в спешното в полусъзнание. Тогава ме отвориха пак и казаха, че имам разсейки в цялото тяло, дори в ушите и носа (да, определено не можех и да дишам като хората и ушите ми пищяха и ме боляха).... Изписаха ме безнадеждно с рецепта за обезболяващи и казаха на мъжа ми, че ми остава от 2 седмици до 2 месеца живот (зависи колко ще ми издържи организмът). Мъжа ми сподели, че е имал намерението да не ми казва за тази присъда, но си спомням, че видът му беше толкова изопнат, че нямаше как да не се досетя и го изнудих да ми каже всичко. И тогава, като разбрах, сякаш нещо в мен се пречупи, плашеше ме не толкова смъртта, колкото фактът, че най- любимият ми човек ще трябва да е свидетел на моите агонии! Не можех и не си представях да го допусна това! Виждах ,че той страда много повече от мен и тогава взеха да ми идват разни спомени от баби (тогава бях на 24 години). Сетих се,че като бях малка, една жена ми разказа как се излекувала от рак с гладуване - много подробности не си спомням, но това, че беше гладувала 20 дни, ми се беше набило в главата, защото тогава не можех изобщо да си го представя (аз не можех и половин ден да издържа, без да ям :)

И тогава си казах, че така и така ми остават броени дни и часове живот, няма какво да рискувам. Поне може да опитам! И започнах да гладувам. Всъщност първите 10 дни пиех само прясно изстискани сокове ,като ги редувах - един ден от моркови, един ден от ябълки, круши, червено цвекло - и така 10 дни. На 2-рия ден станах от леглото, чувствах се като самоходен мъртвец, нямах сили за нищо, буквално се влачех, но успях да стана, а това за мен беше огромно постижение, защото следващите дни усетих, че ми прииждат макар и по малко сили, а това ми вдъхна неописуемо количество надежда и оптимизъм! А тогава нямаше никаква информация (както е сега), нямаше интернет и книги трудно се намираха. А и аз в моето състояние нямаше как да обикалям да търся, ,всичко което правех се базираше на спомени оттук - оттам. И така на 11-тият ден започнах да гладувам - само на вода. Сещам се, че в самото начало беше непреодолимо трудно, защото изпитвах вълчи глад, а и ужасно ми се виеше свят, но трябваше да устискам!... И така изкарах още 18 дни само на вода. Ако не се лъжа, след 4-5-тия ден на гладуването, гладът ми вече понамаля и започнах да се чувствам доста по-добре. Започнах да излизам навън (което, за съжаление, не ми носеше много радост и оптимизъм, тъй като виждах голяма доза съжаление в погледите на хората, които знаеха от какво съм болна)... Но нямаше как - клаустрофобичната обстановка вкъщи не ми действаше по добре.

И така, няма да обяснявам подробно през какъв път минах, че има да пиша до утре:)... Но най-важното е, че прескочих трапа, жива съм, здрава съм и се чувствам отлично. И причината затова е, че оттогава тотално си промених начина на хранене. Изхвърлих от менюто си всички полуфабрикати, колбаси, свинско месо, хляб, газирани и разтворими напитки, пържено и много други. Ограничих доста солта и захарта. Основно преобладаващи храни са ми плодовете и зеленчуците, рибата, пилешкото (но само домашно, защото пилешкото от магазина е токсично), пшеничен и всякакви видове зародиши, кисело мляко, сирене, яйца и изключително много пия билкови чайове и настойки - най вече от мащерка, мента, лайка, жълт и червен кантарион, боровинка, глог, полски хвощ, коприва и много много други.

За мен лично изводът е, че причината за тези кошмарни заболявания е наистина комплексна и тя се състои най-вече в дисбаланса на организма ни с природния баланс. Всяко бягство от природата е "пирон в ковчега ни", а стресът несъмнено е част от този дисбаланс.
Пожелавам от сърце на всички здраве и успехи. Те са в нашите ръце!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 23.05.09 21:41.