И един въпрос към теб - при този начин на здравословен живот, който водиш (според описаното от теб), как е общото ти състояние? Имаш ли нещо останало от предишното онкологично заболяване?
Имаш ли други, "нормални" заболявания, които обикновено хората натрупват с годинките?
Благодаря много за съветите,много си мила jull:)
Ще потърсим и други методи, аз пак ще си настоявам да мине поне един курс на гладуване(макар и не толкова дълъг).А тази рецепта с извара и ленено семе за какво по конкретно действа?Иле е за цялостно почистване или тонизиране на организма?
Сега проблема ми е изцяло психично емоционален,заради мойта приателка(което е много мъчително).Не мога да спя нощем, постоянно мисля за проблемите и честно казано се страхувам,защото не знам тя дали ще се справи.Явно е с доста по слаба психика отколкото съм предполагала,а и докторите много я объркаха и обезнадеждиха.И понеже ако ставаше въпрос за мен(аз да се подлагам на режими,диети и терпаии),няма нещо което би ме спряло.Но при нея нещата са доста по различни за съжаление:(И мисалта,че не мога вместо нея да се боря ме съссипва в момента.Но въпреки всичко имам надежда и пак ще се борим.
А относно въпроса ти за мойто здраве и състояние в момента:
Значи аз водя нормален начин ан живот,не изпадам в крайности.Просто съм изхвърлила някои храни от менюто си ,но това в никакъв случай не го окачествявам като лишение или ограничение,защото тези храни ме отблъскват-като свинското месо,колбасите,полуфабрикатите и т.н.Честно казано изпитвам отвращение към тях.А преди да получа тежката диагноза преди 18 години ядях сякакви боклуци и мърши.Тъпчех се с пържени,тестени и всякакви мазни храни,кюфтета ,кебапчета и т.н:)И винаги след това ме болеше корема или ми ставаше тежко,та да ме пита човек защо ги ям.Ами бях сладокусна и обичах да си угаждам -за това:)
А сега не искам и да чувам за тях и ми е супер леко и дори много по -вкусно.От време на време ям и заешко (ако някаде съм на гости на село:),а също и агнешко -пак по същата причина.Но това се случва от 1 до 3 пъти в годината.А свинско и телешко не лизвам.
Когато ме изписаха безнадеждно (преди 18 години) и си казах-как така ще ме изписват"безнадеждно",какво значи това безнадеждно и откъде на къде някой друг ще решава за мен дали има надежда за моя живот или не?А аз самата вътрешно вярвах, че надежда винаги има и този път също.Та като минах 3 месеца на диета и мислех да отида при лекарите да се изследвам ,за да видя след като така и така прескочих въпросния трап(щом минах 3 месеца,а те ми даваха максимум 2)поне да разбера до къде съм стигнала.Има ли някакво подобрение и така нататак.Но размислих и реших,че подобно ходене може да е вредно за мен,защото ако ми кажат нещо лошо е възможно това да ме размотивира, а това не трябваше в никакъв случай да става.Така ,че не посетих докторите.
И едва след около 5 години ми се наложи.А причината беше,защото опитите да си направим бебе с мъжа ми бяха неуспешни.А това беше второто ми съкрушение.И така ща не ща трябваше да ида на гинеколог най-малкото.Много се страхувах да не ми каже,че имам още от онези неща,понеже това щеше да ме върне в първи клас.А аз си живеех съвсем спокойтно тези 5 години с чувтото ,че ъм изтребила всичко
Много смело нали:)?Ами тази мислъл ме караше наистина да се чувствам добре.Отидох на гинеколога и се оказа,че имам някакво срастване на маточните тръби(или нещо такова) и гинеколога без да подозира от какво съм страдала ме попита дали съм минвала през химиотерапия,защото от нея се получавало така.Естествено позна.И тогава той ме прати на какви ли не изследвания и биопсия за да се провери има ли налични ракови клетки.Голям шок беше това за мен ,но в името на идеята за бъдеща рожба трябваше да го преодолея.За мое щастие не откриха такива:)Нищо не откриха и доктора ми рпедписа някакви хапчета и ми насрочи операция за да отпуши тези канали.Но аз бях чела ,че е много противопоказно отварянето при онкологични случаи,защото се получава оксидация и тогава може всичко да пламне отново .И отказах операцията.Взех си 4 дебели книги за фитотерапия ,изчетох ги и си съставих рецепта от 5 ужасно горчиви билки(само една не беше горчива,но на фона на останалите това нямаше особено значениеПих ги 4 месеца,4 пъти дневно по 150 мл.Вгорчиви ми се живота.Като писах в предните теми ,че пиенето на газ съвсем не е толкова ужасно и че има други по брутални неща за пиене,имах впредвид това:)Но няма начин пих ги.Решихме да опитаме с бебето пак и ако не стане ,тогава ще ида на лекар.Дори си даохме срок цели 6 месеца:)защото то е ясно,че от първия път няма да стане най -вроятно.И така след около 3 месеца бях най-щастливия човек на света:)-забременях,родих си нормално.И детето ми е нормално,дай боже да е винаги и със всички така.Ужасно дълъг стана поста ми, за което се извинявам,но ми се искаше да споделя това нещо с вас,защото то доказва,че шанс винаги има и то не само за собствения ни живот,но и засъздаването ан бъдещ живот.А това е най-прекрасното нещо:)
|