Влияние на отрицателните социални нагласи към болестта

Опитът ни очевидно потвърждава силата на действието на отрицателните нагласи. Като вземем предвид разпространената обща представа за онкозаболяванията в обществото ни (нека не забравяме все пак, че книгата е писана преди няколко десетилетия) и нейното влияние върху болните става ясно колко е опасна тази сила. Представите за рака, съществуващи през 70 години на 20 век могат да бъдат сведени до следното:

1. Ракът е най-тежката присъда.

2. Ракът е нещо, идващо отвън, което напада човека изневиделица и с него е невъзможно да се пребориш.

3. Всички видове терапия винаги се понасят тежко, рядко дават добър резултат и често са съпътствани от нежелателни странични ефекти.

Като сме наясно, че наличието на едно определено очакване влияе върху резултата, подобни негативни социални представи би следвало да притежават много силно отрицателно въздействие. В медиите не да няма материали за хора, изгубили дългата и продължителна битка с болестта. На пръв поглед подобни публикации би следвало да будят възхита от куража на човека, който се е борил с болестта. Но нейде между редовете на тези истории обикновено се чете, че борбата се е водила въпреки неизбежното поражение. Често, когато в компания се заговори за някой, който се е разболял от рак, тонът на разговора придобива други нюанси, настъпва неловко мълчание, слушателите свеждат поглед, сиреч става ясно, че човекът е отписан (Точно поради тази причина лично маята тактика е била – никаква информация на никой по въпроса, нито колеги, нито съседи – никой да не знае, достатъчно ми е било да виждам онова, което се четеш в погледите на роднините – скатавах се в стаята си, бягах от съжалението, не исках никой да ме мисли дори, по възможност – и смятам, че тази затвореност и концентрация в решаването на реалните лично мои проблеми с болестта е била един от решаващите фактори да се измъкна напълно – anonimous).

То се знае, някои от болните няма как да не забележат цялата тази работа. Мнозина са споделяли с нас, че когато са разбрали за болестта им, техните приятели са започнали да ги избягват, защото най-вероятно не знаят как да се държат с тях – ами в крайна сметка за част от околните те са пътници. Често хората избягват онкоболните и по друга причина – те се страхуват да мислят за оная с косата и смятат, че ракът е заразен. (Да, писано е отдавна, но доколкото си спомням нещата кой знае колко не са се променили във времето. В това има много истина, няма защо да се затваряме очите – но от друга страна хубавото е, че плявата се отсява и остават истинските приятели, близки, любими. Когато драпаш да се отървеш от болестта, поне според мен е така, трябва да не ти пука какво мислят хората, та били те приятели, близки, съседи и т. н. Трябва само да се радваш, че си наясно с обкръжението си, вместо да драматизираш нещата – в крайна сметка никой няма да живее вместо теб твоя живот и никой вместо теб няма да се пребори с твоя проблем. Отдаването на внимание на хорските погледи, мнения, коментари, съжаления е губеща тактика, затова лично моята е биела – игнориране на външните въздействия от страна на обкръжението. Лично за мен се оказа тотално печеливша. Който се бори за оцеляване и тотално здраве трябва да се концентрира върху себе си и да работи върху себе си, а не да си позволява лукса да хаби емоции заради нечии думи, сведени погледи, сълзи в очите и т. н. - anonimous.)

Пациентите биват облъчвани с подобни негативни и безпросветни нагласи не само при общуването с близки, познати и приятели. Случва се и лекар, който сте възприемали като добър специалист, готов да отговори на всеки въпрос, да започне в присъствието на болен от рак да дрънка със сдавен глас някакви изтъркани философски фрази за преходността на човешкото битие, защото в дъното на душата си смята, че пациентът е с малки шансове. В много от случаите на пациентите им прави най-силно впечатление мълчанието на докторите, които се измъкват от отговори на въпросите им. Една от пациентките ни описа така поведението на лекаря, дошъл да й каже за онкодиагнозата: „Той влезе в стаята, но не дойде при мен, ами се подпря на две крачки от вратата на стената, и изстреля на скоропоговорка: "Имате рак, трябва да преминете по-нататъшно лечение, така че ви преместват в друга клиника", след което бързо се насмел и излязъл от стаята. То се знае, пациентите възприемат не само казаното от един лекар, ами и всеки жест, всичко, което съпровожда казаните от медика думи. В конкретния случай на пациентката веднага и станало кристално ясно, че работата й е спукана.

Ние напомняме за всичко това не за да обвиняваме в нещо другите лекари, приятелите-предатели или нефелните роднини. Ние просто описваме фактите, като прекрасно помним онова време, когато собствените ни отрицателни нагласи или чувството за безпомощност се предаваше на пациентите и спомагаше за формирането у тях на чувството за безнадеждност. Най-тъжното в цялата тази работа е това, че като интоксикираме, заразяваме болните с нашите представи за страничните ефекти на лечението, за болката и за смъртта, ние залагаме първата фаза на спиралата на отрицателното предопределящо предсказание. А ако първоначалните нагласи са от друг, позитивен тип, това е предпоставка за други, а именно положителни резултати.