Re: Част 1, глава 3 Причини за рака / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Храненето

Сравнително скоро като една от възможните причини за рака започна да се разглежда спецификата на храненето. Някои учени предполагат, че заболеваемостта от определени видове рак може да е свързана с количеството консумирани мазнини. Повечето експерименти, проведени върху животни, потвърждават, че заболеваемостта от рак спада при намаляване на количеството калории в храната. Изглежда, ракът, както и другите заболявания, свързани с прераждането на тъканите, най-често атакува онези, които преяждат.

В Япония, например, където досега преобладава храната, включваща основно ориз и риба и съдържаща много по-малко мазнини, отколкото консумираната в Европа и САЩ храна, заболеваемостта от рак е по-ниска, като в сравнение с други развити страни разпространеността на различните му типове е доста по-различна.

Понеже, както вече споменахме, заболеваемостта при японците, живеещи в САЩ е много по-висока, отколкото сънародниците им, живеещи в родината, това дава основание на някои изследователи да обяснят подобно несъответствие с разликите в храненето.

Но освен храненето има и други фактори, с които маже да се обясни относително ниското ниво на заболеваемостта от рак в Япония. Към тях могат да бъдат отнесени например културологичните фактори, защото те в по-голяма степен от начина на хранене определят начина на живот, възгледите и представите и чувствата на човека. Все пак мнозина японци, които не консумират мазна храна, се разболяват от рак, а мнозина европейци и американци, които консумират богата на мазнини храна са подминати от тази болест.

Можем да посочим и резултатите от други демографски изследвания, които поставят под съмнение това, че главна причина за рака е храненето. Едно от най-учудващите открития в областта на онкологията беше направено при сравняване на нивата на заболеваемост от рак на различни групи болни, лекуващи се в психиатрични клиники. Бяха изследвани две групи пациенти с различни форми на шизофрения - кататонична и параноидна.

Кататонията е психично разстройство, при което пациентите изцяло се изолират от всякакви външни контакти. Обикновено болните, които имат този синдром с никой не разговарят и ни реагират, когато другите се обръщат към тях. Много често те не проявяват никаква инициатива дори по отношение приемането на храна или за изпълнението на други естествени функции. По такъв начин те се самоизолират и се бранят от външния свят (трябва да се отбележи, че и околните също полагат старание да ги изолират от света). Представителите на тази група много рядко боледуват от рак.

За разлика от барикадиращите се срещу външния свят кататоници, болните с параноиден синдром, тъкмо обратното, проявяват повишена чувствителност към реакциите на околните. Те често подозират, че всички наоколо участват в заговор срещу тях. При болните с параноя нивото на заболеваемост от рак пък е по-високо, отколкото при обикновените (средностатистически) хора. Създава се впечатлението, че способността на болните с кататония да се затварят и барикадират срещу околния свят по някакъв начин ги предпазва и от факторите, влияещи върху развитието на рака, докато при параноичните пациенти няма такава защита.

Връзката между тези две специални групи хора и теорията, според която храненето има значение що се отнася до честотата на заболяванията от рак, е следната: И ДВЕТЕ групи пациенти (и болните с кататоничен, и тези с параноиден синдром) получават еднаква храна, но при заболеваемостта от рак има резки различия между двете групи. Освен това храненето им е близко до средностатистическия американски режим на хранене, но въпреки това честотата на заболяване от рак и в двете групи се отличава от средната заболеваемост за страната. Тези разлики по-скоро могат да бъдат обяснени с психологическите фактори, отколкото с начина на хранене.

Въпреки това фактът, че някой НЕ се разболява от рак, макар да консумира типична за Запада храна, все още не означава, че ниското ниво на заболеваемост в Япония няма отношение към храненето. Той по-скоро говори в полза на това, че ние трябва още по-внимателно да се вгледаме какво точно прави Япония толкова различна от останалите развити индустриални държави. Ние нямаме причини да се съмняваме в уникалността на японската кухня и начин на хранене, но същото може да се каже и за японската култура. Когато признаем, че по време на заболяването важна роля играят и представите и чувствата на хората, веднага огромно значение ще придобият и факторите от културно естество, защото именно стереотипите на дадена култура в много отношения определят възпитаните на тази база у хората представи и чувства.

Нито една от тези теории сама по себе си не може изцяло да обясни възникването на рака. Но всички те имат нещо общо, което ни насочва към разбирането на една от причините на рака, а именно – потискането на естествения механизъм, който ни предпазва от това заболяване.

ИМУННАТА СИСТЕМА – ЕСТЕСТВЕНА ЗАЩИТА СРЕЩУ БОЛЕСТТА

Въпреки че на изследването на раковите заболявания се отделят огромно количество време, енергия и средства, един твърде съществен факт често остава някак встрани от центъра на вниманието: все пак повечето от хората, които се подлагат на въздействието на известни канцерогенни вещества си остават здрави.

Съвсем очевидно е, че прекаляването с цигарите рязко увеличава вероятността на пушачите да се разболеят от рак на белите дробове. Но ако за да се разболее човек би било достатъчно той да се подлага на въздействието на никотина и на канцерогенните смоли, всички заклети пушачи. Затова, за да разберем природата на болестта, ние трябва да разберем не само защо някои хора се разболяват от рак, но и защо повечето хора НЕ се разболяват. С други думи да разберем: какво спомага за запазването на човешкото здраве?

Един от най-важните фактори както за развитието на болестта, така и за доброто здраве е състоянието на естествената защита на организма. Всички ние постоянно се подлагаме на въздействието на различни провокиращи разболяването фактори - от обикновената хрема и простуда до по-сериозни инфекции. Но този факт сам по себе си изобщо не означава, че ние непременно се разболяваме, защото нашата защита - имунната система – е толкова СИЛНА И ЕФИКАСНА, че мнозина с години не стъпват при лекар, освен за профилактичен преглед.

Ако говорим максимално опростено, нашата имунна система се състои от няколко вида клетки (т.н. клетки-килъри), чието предназначение е да атакуват чуждите на организма вещества и да ги унищожават. Всяко загнояване на една рана говори за работата на имунната система на организма. Гноят не е нищо друго, освен маса от бели кръвни телца, които са гръбнака, основата на имунната система, които са се струпали на мястото на порязването, за да изолират или унищожат инфекцията. Такъв процес на самоизлекуване постоянно протича в целия организъм, на всички нива.

Съществуват многобройни данни за случаи, когато снимката на гръдния кош показва, че навремето даден човек е прекарал лека форма на туберкулоза, но защитната му система по някакъв начин се е задействала и е потиснала болестта, докато самият човек дори не се е усетил, че е бил болен. По аналогичен начин организмът постоянно се бори с раковите клетки, като ги изолира и разрушава още преди те да успеят да нанесат някаква вреда на човека.

В действителност способността на тази естествена защита на организма да отхвърля всякакви чужди и атипични клетки е толкова мощна, че това е една от основните проблеми при присаждането на органи, например на сърце или бъбреци.

Роналд Гласер описва в книгата си "Човешкият организъм е герой" /2/ следния случай. При присаждането на бъбрек на един пациент се случва нещо, което става много рядко: въпреки прецизните изследвания, удостоверяващи здравето на донора, бъбрек с незабелязани ракови огнища бива присаден на човек, получавал известно време лекарства, потискащи имунната му система. След операцията продължили да дават на пациента имунодепресанти, за да предотвратят отхвърлянето на присадения орган. След няколко дни присаденият бъбрек започнал да увеличава размерите си, което външно приличало на реакция на активно отхвърляне, но бъбрекът продължил да функционира нормално. След още няколко дни при планова рентгеноскопия в гръдния кош на пациента бил открит тумор. Понеже преди дни нямало никакви промени в белия дроб, станало ясно, че туморът се е развил след операцията.

След още ден бил открит тумор и в другия бял дроб.

По време на спешната операция станало ясно, че размерите на горната половина на присадения бъбрек са нараснали три пъти. Изследването на тъканта показало, че в разрасналата се половина е "тъпкана" със злокачествени клетки. Лекарите направили извода, че туморите в белите дробове са метастази на първичния тумор в бъбрека. Учудваща била скоростта на развитие на туморите, които при нормални условия биха станали такива за месеци, дори години. Лекарите нямали друг изход, освен да спрат да дават на болния лекарства, потискащи имунната система (имунодепресанти).

Гласер пише за това следното:

”За няколкото дни, през които имунната система на пациента се връщаше към нормата, туморите в белите дробове започнаха да изчезват, а присаденият бъбрек – да намалява размерите си. Обаче веднага след като организмът на пациента престана да получава имунодепресанти, стана ясно и друго: едновременно с "отхвърлянето" на раковите клетки, тялото започна да отхвърля и трансплантирания орган.

Лекарите нямаха друг изход. Те не можеха да подлагат пациента на риск и, страхувайки се от възможността раковото заболяване да се върне, престанаха да му дават лекарства, които потискат имунитета. Ракът беше победен, но и бъбрекът беше отхвърлен.

Бъбрекът беше отстранен и пациентът беше принуден да се върне към хемодиализата. Той остана жив и при него повече не бяха наблюдавани никакви признаци на рак.”

Лекарите стигнаха до извода, че имунната система на ДОНОРА е удържала нарастването на раковите клетки и не им е позволявала да се разпространят. Може да се предположи също така, че естествената система на защита на донора е била толкова силна, че той никога не би узнал за наличието на злокачествени клетки в неговия бъбрек. Но когато този орган е бил присаден на човек с потиснат от лекарствата естествен защитен механизъм вече нищо не е могло да попречи на растежа им.

В ТАЗИ ИСТОРИЯ Е ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ ТОВА, ЧЕ КОГАТО НОРМАЛНАТА ЗАЩИТНА СИСТЕМА Е БИЛА ВЪЗСТАНОВЕНA, ТЯ БЪРЗО Е РАЗРУШИЛА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ ТУМОРИ, НЕЗАВИСИМО ОТ БЪРЗОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА РАКА.

Описаният случай и резултатите от голям брой други изследвания показват, че за развитието на рака НЕ Е ДОСТАТЪЧНО САМО НАЛИЧИЕТО НА АТИПИЧНИ КЛЕТКИ, А ЗА ДА СЕ РАЗВИЕ БОЛЕСТТА Е НЕОБХОДИМО ДА Е НАЛИЦЕ ПОТИСКАНЕТО НА ЕСТЕСТВЕНАТА СИСТЕМА ЗА ЗАЩИТА НА ОРГАНИЗМА. Изследванията в тази област спомогнаха за това, да получи признание теорията, получила наименованието "теория на възпирането (удържането)".

ТЕОРИЯТА НА ВЪЗПИРАНЕТО И ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА КЪМ РАКОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Съгласно тази теория организмът на всеки човек от време на време произвежда атипични клетки. Възможно поради някакви външни фактори или пък просто заради допускането на „технически” грешки при възпроизводството на клетките. Обикновено имунната система на организма внимателно проследява и открива появата на всякакви атипични клетки и ги разрушава (оттук идва изразът "възпиране (удържане)"). Следователно, предпоставка за развитието на онкология е някакво нарушение в работата на имунната система.

В следващите глави ще разгледаме евентуалните причини за такива нарушения, докато ТУК Е ВАЖНО ЗА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ В ОРГАНИЗМА НА ЧОВЕКА, КОЙТО СЕ Е РАЗБОЛЯЛ ОТ РАК, СЕ СЛУЧВА НЕЩО, КОЕТО ПРАВИ ТОЗИ ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМЧИВ КЪМ ВЪПРОСНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ.

Гореизброените и анализирани фактори като канцерогенни вещества и т. н. биха могли да спомогнат за разболяването, но нито един от тях сам по себе си не дава пълно обяснение защо се разболява от рак един конкретен човек в един конкретен период от живота си. Та нали същият този човек със сигурност и преди е бил изложен на вредното въздействие на химически вещества или радиация. Ако пък се смята, че причината е в генетичното предразположение, нали той по рождение би трябвало да е предразположен, но защо болестта му се "случва" точно сега? Що се отнася до храненето, то най-вероятно не е търпяло промени с години. Ние вече споменахме, че през целия живот в организма от време на време се изработват атипични клетки. Затова независимо дали появата на тези клетки се дължи на външно въздействие или е резултат от естествени процеси, главният въпрос си остава същият: КАКВИ ПОВРЕДИ В РАБОТАТА НА ЗАЩИТНИЯ МЕХАНИЗЪМ ПОЗВОЛЯВАТ НА ТЕЗИ КЛЕТКИ В КОНКРЕТНИЯ МОМЕНТ ДА СЕ РАЗРАСНАТ, ЗА ДА ОБРАЗУВАТ ТУМОР? КАКВО ПРЕЧИ НА ИМУННАТА СИСТЕМА НА ТЯЛОТО ДА ИЗПЪЛНЯВА УСПЕШНО ЗАДАЧИТЕ, С КОИТО ТЯ СЕ Е СПРАВЯЛА ДОБРЕ ГОДИНИ НАРЕД?

Търсенето на отговор на този въпрос пак ни връща към емоционалните и психологическите фактори, оказващи влияние върху здравословното състояние и възникването на болестта. Същите причини, поради които пациентите с една и съща диагноза и лечение постигат два коренно различни резултата – дълги години живот или напротив, та същите тези причини оказват влияние и върху това някой да се разболее, а друг да не се разболее. В следващите две глави ще бъдат посочени някои факти, които говорят в полза на именно тази гледна точка за причините на болестта.

Първо, между стреса и болестта има тясна връзка.

Второ, от опитите с лабораторни животни се вижда, че заболеваемостта от рак при тях рязко нараства, когато животинчетата бъдат подложени на стрес.

Трето, наблюдава се съществена зависимост между нивото на заболеваемост от рак от вида на психологическите и емоционалните разстройства при душевноболните. Всичко това сочи за наличието на тясна връзка между болестта и емоционалното състояние при човека.

ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ РАЗУМ, ТЯЛО И ЕМОЦИИ. ТОВА ЩЕ ПРОЯСНИ МНОГО НАШЕТО РАЗБИРАНЕ ЗА ПРИЧИНИТЕ, ПО КОИТО ХОРАТА СТАВАТ ВЪЗПРИЕМЧИВИ КЪМ БОЛЕСТИТЕ КАТО ЦЯЛО – И КЪМ ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ЧАСТНОСТ, А ОСВЕН ТОВА ДОНЯКЪДЕ ЩЕ ХВЪРЛИ СВЕТЛИНА ВЪРХУ ГЛАВНИЯ ВЪПРОС: "ЗАЩО ТОВА СЕ СЛУЧИ ТОЧНО НА МЕН?"

Край на 3 глава. Следва 4 глава: СТРЕСЪТ И БОЛЕСТТА.