|
|
| Тема |
 След смъртта... |
|
| Автор | Beceлинa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 03.04.07 05:35 |
|
|
|
Изгубих на-близкия ми човек преди почти половин година. С времето не само че не става по-леко, с всеки изминал ден се чувствам все по-сама, все по-изгубена, все по-голяма развалина.
Нараства осъзнаването,че никога няма да срещна човек като майка ми, че съм изгубила на-ценното, на-святото в живота ми. И че тя е единственият човек, който ме е обичал. И че е ми е невъзможно да продължа сама.
Тя си отиде на 48 години от рак на стомаха, с много метастази, с много болка. Продължавам да се питам с какво заслужи този кошмар – тя беше толкова добър човек, не пиеше, не пушеше, не ядеше месо, цял живот се грижеше сама за двете си деца.
Все още не мога напълно да повярвам, че това се е случило, че ще трябва да прекарам един цял живот без нея. Все още се понякога стряскам като си спомня, че нея вече я няма.
Съществува ли изобщо някаква утеха?! Мисля, че единственото, което искам, единственото, което ми дава лъч надежда, е желанието да я последвам, където и да е, ако я има някъде...
| |
| |
| 
|
|
След смъртта...
