Здравей, Веселина! Разбирам те как се чувстваш и аз изгубих моя баща преди 63 дни, беше на 63 години.Няма ден, в който като се събудя да не помисля за него.Всеки ден по десетки пъти.Липсва ми ужасно!И той беше безкрайно добър.НО знам, че аз трябва да продължа напред.ТОй така би искал, да съм силна, да стискам със зъби и да се боря с всичко,което ми предстои.Виждам, че на мама й е най-тежко, даже една съседка ми каза онзи ден, че я е видяла итя казала искам да отида при него, което чак не мога да повярвам.Ние трябва да вървим по своя път! Аз знам, че те ни наблюдават и ни се радват, искат да сме силни и тогава са още по-щастливи.ПОнякоаг усещам присъствието на баща ми, силата която ми дава.Когато ти е много мъчно, си поплачи, аз така правя.Всяка седмица ми се случва и снощи си поплаках.Няма как да не ни боли, няма как да не ни е трудно, няма как да не ни липсват, та ние сме хора и имаме с ърца, а те са тези, които са ни създали и са ни направили такива!!!Трябва да се гордеем с тях!