"А иначе, дните болнични нямат отношение към процента инвалидност."
Бубенце, ама как да нямат отношение?!? Ако ТЕЛК определи трайно намалена трудоспособност, тя не може едновременно с това да бъде и временно намалена за едно и също заболяване.... или?
"При рецидив или метастази обаче, веднага процента се вдига при явяване, в повечето случаи до 100."
А къде се упоменава нормативно това?
Предполагам, че има отношение с този текст от наредбата: " чл.6 (5) Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца."
Но пак питам, и адвокатът също не може да ми отговори, какво значи "обективни признаци"? Кой може да го каже това? Къде се пояснява кои са тези обективни признаци за възстановяване на работоспособността?
Пак въртя и суча все около същото. Излиза, че трябва да съм доволна от 100-те процента с придружител с право на работа, но на практика, ако наистина логиката е такава, че не може едновременно да съм с трайна и временна неработоспособност, то в даден момент ще ме принудят да напусна работа, ако не съм в състояние да работя временно. Щото, както шефът ми каза "това да не е аспирин...". В момента, слава Богу, съм в платен отпуск. Слава Богу имам 107 дни и слава Богу работодателят е толерантен за момента. Ами като свършат? Неплатен отпуск или напускане на работа? Ама срокът на решението на ТЕЛК е 1 г. и ако напусна през тази 1 г. за да се лекувам после как ще си намеря друга работа?!
Може би стъпват на статистиката, не знам. Един вид при рецидив и мети, статистически погледнато, няма изгледи за възстановяване на работоспособността...
Къде бъркам?!?
Значи до момента съм ползвала през 2012 г. 78 дни и през 2013 г. 180 дни.
Първите 180 дни (от първата химия, които започват от 2012 и продължават до април 2013) са с код по МКБ С 78-6, после имам три работни дни на работа, като последното беше съвет от служител на НОИ Плв с цел да имам право на нови 180 дни от ЛКК.
После имам 73 дни с код по МКБ С 56 (това си е моята диагноза) като 41 от тях са за операцията. Накрая от онкологията ми издадоха един болничен за 5 дни, които казаха, че са последните, които могат да ми издадат те и ме пратиха на ТЕЛК.
Адвокатът ми днес се чу с негов приятел, бивш служител на МЗ и той, след като е разговарял с 4-ма лекари от НЕЛК, върна обаждането и каза, че абсолютно всяко решение, което се обжалва пред тях бива тотално посечено. За каквото си отишъл точно това, че и отгоре режат. Това се знае, не е нещо ново. Но после има възможност за обжалване пред Административен съд и ВАС.
Аз не държа на всяка цена да обжалвам, но искам някой да може смислено и аргументирано да ми обясни кое как стои и защо. Ясно ми е, че в нашата държава не всичко се опира на логиката (що вицове ми идват в главата ...), но все пак! До колко позволяваме на субективизма и мракобесническите сили да упражняват своеобразен терор и дискриминация над нас, това ме вълнува! Искам да знам дали има дори и малък шанс решението на НЕЛК да бъде за продължаване на болничните. Щото ако има дори и малък шанс ще се боря по всички инстанции. Ама като не знам дали имам основание да претендирам как да продължа?! Все пак аз продължавам да съм един пълноправен здравноосигурен гражданин.
Здравето ми е на първо място, но трябва да се борим за справедливост и да проверяваме лично всяко едно решение на малодушните институции, вживели се в ролята на палачи - без контрол, без съпричастност, изпълнени с ненавист към собствената си професия и от там към всеки налет, който дръзва да противоречи или изисква отговори. Уфф, спирам, че пак полудях, а решението в главата ми не идва.
|