майка ми винаги ми казваше,че иска да живее - за мен. очите ми се пълнят със сълзи всеки път,когато погледна баща си в очите и видя сълзите му...всеки път,когато отида при нея и .. и кажа здравей мило съкровище, а знам,че тя тя не може да ме гушне колкото и да плача.
няма думи,които могат да изразят нашата връзка...вашата и на всички майки и дъщери,които се обичат толкова много. знам, че не ме е страх от нищо,защото знам , че каквото и да стане аз пак ще отида при нея някой ден.
на 25 съм...и искам майка си, искам да я целуна, да я гушна, да сграбча меките й пухкави ръчички и да ги целуна , да ги помириша, да знам, че е до мен.
съдбата е...гадна
живота е....гаден
всичко е отврат, защото ни отнема най-милото.
Не мога да кажа на Мими какво й предстои,защото...ох знам колко е гадна бюрокрацията в България,колко е гадно да няма кой да ти обърне внимание в болницата и да се молиш за информация пред скенера..
на нас помогнаха много хора, просто бях страшно нахална и си пъхах носа навсякъде и не ги оставях докато не получех лекарството. имах хора зад себе си, лекар доцент, приятел, който правеше всичко за да ме подкрепи. който ме подкрепи и след като моето слънчице отиде при своите родители на небето.
времето минава...болката расте...все повече. искам при мама. искам си моята мама..искам си я..
"Man sieht nur mit dem Herzen gut. Das Wesentliche ist für die Augen unsichtbar."
|