Боли..боли неустоимо и жестоко. душата ми раздира.
7 месеца...сякаш живея втори непознат коварен и непоносим живот без теб. сякаш спя и сънувам, а после се събуждам и разбирам, че сънят ми е само една измама.
блъскам се в истината и искам да разбера къде си, чуваш ли ме, виждаш ли как отчаяно се моля да те срещна пак.
Моя единствена мамо, крещя вътрешно, крещя и не искам да повярвам колко коварен и жесток може да бъде този свят. напусна ме без да го искаш, изпълнена с надежда, изпълнена с желание за живот и вяра в лекарите и доброто. напусна ме с думи изпълнени с борбеност. напусна ме вярвайки, че си добре, че това е само една простуда. а аз... аз повярвах на всичко, на техниката, на просперитета, на думите, че всичко се смалява.. после ..зсамо за един миг, те загубих и думите на хирурга ще останат да бият в душата ми като изстрел, с който сложиха край на живота ни.
Идвам при теб тихо, идвам при теб и искам да остана при теб, но не мога. крещя, а няма кой да ме чуе. самотата ме обвива постоянно и остава при мен..и денем и нощем , в делник, в празник, всяка секунда ти си в моите мисли и не мога да допусна, че те няма. ти живееш в мен, а толкова много боли мамо. единствено мое слънчице. единствен мой живот. всичко свършва без теб, мило паяче. Всичко без теб...нищо не струва мила Гитке. Мило цветенце.
Обичам те, винаги ще те обичам и винаги ще си жива за мен. Бореща се, живееща с мен...обичам те мило слънчице!!
ОБИЧАМ ТЕ!
"Man sieht nur mit dem Herzen gut. Das Wesentliche ist für die Augen unsichtbar."
|