Милички прочетох всичко с много болка в сърцето си...
Когато не си близък с родителите си е много гадно.Самия ти ставаш може би хладен и се отчуждаваш...НО КОГАТО ТЕ СА СТРАХОТНИ И ГИ ЗАГУБИШ???-ГУБИШ ЦЕЛИЯ СВЯТ И ТОГАВА ТАКА БОЛИ,ЧЕ ИСКАШ ДА РАЗКЪСАШ ТЯЛОТО СИ...
Да наистина имам дете и обичта ми към него е безгранична,но това е друго...родителите пък друго..Те са закрилата,спокойствието...когато ги загубих се почувствах като на 5 -изоставена и загубена...И детето неможе да компенсира загубата ,независимо обичта ми към него!
Незнам,но и аз съм в депресия вече 3 година...Гледане на болни 1 година,смърта на тате,мама,свекърва ми....операцията с опасност за живота на брат ми,сега чичо ми с рак на белия дроб с мета в главата....ОХ НЕМОГА ВЕЧЕ...КАК ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ ДЕПРЕСИЯ,КАТО НЕСПИРА ЛОШОТО.Не се чувстваме не само психически,но и физически добре вече със съпруга ми.Започнахме да се питаме дали ще отгледаме детето си или ние сме следващите....
Знам,че трябва да се продължи ама как ,то лошото не спира ,страха все повече расте!КОЙ ГО Е ИЗПИТАЛ САМО ТОЙ МОЖЕ ДА МЕ РАЗБЕРЕ.Ще продължим но как..???..незнам засега...
Момичета целувам ви и ви прегръщам.
ЩЕ ЖИВЕЕМ ПЪК....НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА...
|