|
Да ви кажа честно, след като Фортуна беше така любезна да предостави превода на билките аз порових в гуглето и записах действието им. Няколко от билките са отровни и има предупреждение, че се взимат под наблюдение на лекар!!! Честно да си кажа малко се поуплаших и май ще ги изхвърля. Ето какво открих за действието на билките от рецептата на Надежда:
Hb. Inulae - стръкове от бял оман; отхрачващо, секретолитично и противовъзпалително действие.
Hb. Equiseti - стръкове от полски хвощ; В българската народна медицина хвощът се употребява при пясък и камъни в бъбреците и жлъчката, кръвохрачене, белодробна туберколоза, водянка, подагра, ревматизъм, атеросклероза, напикаване, стомашни болки, уриниране на кръв, кръвоизливи в белите дробове.
Външно приложение: Налагат се лапи при разширени вени, костна туберколоза, екземи, незарастващи рани, ракови тумори. Използва се за промивки при бяло течение, гнойни рани, рани от изгаряния, за гаргара при гърлобол и др.
Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно. Внимание! Да не се употребява при нефрит и нефрозонефрит!
Fol. Betulae - листа от бяла бреза; Пикочогонно, диуретично, общоукрепващо.
Fol. Menthae piperitae - листа от култивирана мента; противовъзпалително, болкоуспокояващо и противоспастично действие
Hb. Marrubii - стръкове от обикновен пчелник; езинфекционно, отхрачващо, запичащо и силно спазмолитично действие. Прилага се при спазми на гладкомускулните органи, сърдечна аритмия, хронична диария.
Hb. Agrimoniae - стръкове от камшик; Адстрингентно, запичащо, жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, диуретично.
Билката се използува широко като жлъчегонно средство при чер¬нодробни заболявания, камъни в жлъчния мехур и др., като запичащо средство (при диарии), като пикочогонно и потогонно средство (при простуда, отоци, бъб¬речни заболявания и др.). По-рядко се прилага при възпаление на кожата (дерматит, циреи и др.), атония на пикочния мехур със затруднено уриниране, нощно напи¬каване, ревматизъм. Билката се използува и при хемороиди, кървящи венци, за промивка на варикозни язви и др. Особено се препоръчва за гаргара при възпаление на гърлото и при ларингит. Понася се добре. Билката не е отровна.
Fl. Helichrysii - цветове от жълт смил; според мен това е вярното наименование, но не смея да твърдя 100%, че е това; Жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, пикочогонно.
Цветовете на жълтия смил намират приложение при заболявания на черния дроб, жлъчните пътища и отделителната система. Предписват се пре¬димно при възпаление на жлъчните пътища с жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането, отоци, ревматизъм, невралгия, импотентност, ишиас, ниско артериално налягане, някои кожни болести и др.
Доказана е способността на извлеците от цветовете на жълтия смил да сти¬мулират секрецията на жлъчка, стомашен и панкреатичен сок, да засилват тонуса на жлъчния мехур и да увеличават отделянето на урината. Едновременно с това при болните от жълтеница се наблюдава спиране на повръщането и гаденето, облекчаване на болките, изхвърляне на задържаните газове, намаляване на жълтото оцветяване на кожата и лигавиците.
Fol. Hyperici - листа от жълт кантарион; Изброените съставки на билката определят нейните разнообразни и много полезни свойства — противовъзпалително, противомикробно, адстрингентно, ранозаздравяващо и противоязвено действие, тонизиране на нервната система, подчертан кръвоспиращ ефект чрез уплътняване на капилярната стена, подобряване на оросяването на сърдечния мускул, засилване на сърдечната дейност, леко повишаване на артериалното налягане, диуретичен ефект.
Билката е полезна и при болни с депресия и неврологични страдания, както и при изтощение след тежко боледуване. Тя подобрява общото състояние на болния, теглото се увеличава, напрежението, безсилието и страхът изчезват. Успокоя¬ващото действие се засилва при комбинирането й с хмел.
Hb. Adonis Verna - стръкове (с цветовете) от горицвет; орицветът притежава сърдечноусилващо, успокояващо нервната система и диуретично действие. Подобно на листата от червения и вълнестия на¬пръстник, горицветът засилва сърдечните съкращения. За разлика от гликозидите на червения напръстник тези на горицвета имат по-слаба способност да се натрупват в организма. Горицветът повлиява благоприятно проявите на сърдечната недостатъчност (отоци, задух, цианоза), увеличава количеството на урината, успокоява нервната система.Недопустимо е да се смесва с летния горицвет — Adonis aestivalis L., който е с по-големи размери на стъблото, с по-малки цветове, с червени венчелистчета. Съдържа значително по-малко количество сърдечно действуващи гликозиди.
Приложение. При хронична сърдечна слабост, при нарушения на сърдечния ритъм, сърдечна невроза, при епилепсия и др. Отвара от горицвет влиза в състава на т. нар. микстура на Бехтерев, предписвана за успокояване на нервната система.
В народната медицина се препоръчва още при атеросклероза, при болки и подуване на стомаха и червата и др.
Начин на употреба - Приготвя се запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 300 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно.
Да се има предвид, че горицветът е отровно растение! Лечението, него трябва да става под контрола на лекар!
Rad. Liquiriciae - корени от гол сладник; Омекчаващо, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично, капиляроукрепващо и противоязвено.
Rad. Rhei - корени от тангутски ревен; В малки дози ревенът подобрява храносмилането, като увеличава стомашната секреция и тонизира мускулатурата на храносмилателните органи. В пo-големи дози действува слабително или очистително.
Корените, коренището и листата се използват при хроничен запек предимно като слабително средство поради съдържанието на антрахинони. Дей¬ствието настъпва 8—10 часа след приемане, без да се повлиява функцията на сто¬маха и тънките черва. Този факт е много благоприятен при лечение на запека у децата, тъй като не се потиска апетитът и не се разстройва храносмилането. Дро¬гата може да бъде приложена едновременно с горчиви средства. Единственото неудобство е, че след прекъсване на лечението може да се получи запек, тъй като билката е богата на дъбилни вещества.
Начин на употреба - Корените на ревена, стрити на прах, се прилагат като тонизиращо храносмилателната мускулатура средство в доза 0,05—0,10 г, като слабително средство по 0,25—0,50 г и като очистително средство по 1 — 3 г. Те са включени в състава на препарати със слабително действие.
Rad. Althaeae - корени от медицинска ружа; Притежава омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.
Rhizoma Iridis - коренището от бяла или синя перуника; Отхрачващо и болкоуспокояващо средство.рилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни заболявания.
Hb. Solidiginis - връхни цъфтящи стръкове от горски (жълт) енчец; мисля, че правилно се пише така Hb. Solidaginis virga-aureae; Надземната част от растението се използва при за¬болявания на отделителната система — възпаления, пясък и камъни в бъбреците и мехура с албумин в урината. Прилага се при отоци от различен произход, по¬дагра, ревматизъм, ентероколити и др. Разчита се на болкоуспокояващото, противовъзпалителното и пикочогонното действие на билката. Растението намира при¬ложение и външно при гнойни рани, циреи и други кожни възпаления.
Начин на употреба - Прилага се извлек от надземната част, който се приготвя от 6 чаени лъжички билка, извлечена на студено с 1/2 л вода за 8 часа. Извлекът се изпива на глътки за 1 ден. Външно се прилага под формата на лапи от стрити пресни или сухи листа като кашичка с вода или мляко.
Hb. Cheilidonii - стръкове от змийско мляко; пазмолитично, успокояващо, жлъчегонно, противовъзпалително.Сангвинаринът в малки дози потиска, а в големи възбужда централната нервна система, засилва чревната перисталтика и секрецията на храносмилателни сокове, особено на жлъчката. Протопинът тонизира маточната мускулатура. Берберинът има холеретична активност.
Използува се както надземната, така и подземната част на рас¬тението и пресният сок от него при много и разнообразни заболявания.
У нас растението се прилага за лечение на чернодробни болести (жълтеница, жлъчнокаменна болест), гастрит, колит и др., при които оказва болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично действие. Използува се и при бъбречни заболявания и отоци (действува диуретично), при лошо храносмилане, високо артериално налягане, хемороиди, за регулиране на менструационния цикъл, при скро-фули, глисти и при някои кожни болести (напр. брадавици, при което се разчита на дразнещото действие на сока на растението).
Лечението трябва да се провежда само при предписание и наблюдение от лекар (растението е силно отровно; предизвиква възпаление на лигавицата на стомаха и червата с диария, обща слабост, гърчове и др.).
Rad. Berberidis - корени от кисел трън; Жлъчегонно, жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, съдоразширяващо, спазмолитично.
Плодчетата могат да се консумират като храна под формата на сладка, компоти, ликьори и други с леко жлъчегонно и подобряващо храносми¬лането действие. Корените съдържат силно активни алкалоиди, които в големи дози са отровни, затова трябва да се прилагат внимателно. Всички използувани части на растението премахват спазмите на жлъчния мехур и действуват болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища. Съ¬щевременно се стимулира отделянето на жлъчка. Корените и изолираните от тях алкалоиди се използуват като тонизиращо и кръвоспиращо средство при маточни кръвотечения, за засилване на сърдечната дейност или за пош жаване на арте¬риалното налягане. В народната медицина се прилагат и при възпаление на бъб¬реците и пикочния мехур, при спазми на стомаха, диария, дизентерия, при ревма¬тизъм, шипове, отоци, скрофули и др. Външно се употребяват при перде на очите и при възпаление на венците.
Rad. Gentianae - корени от жълта тинтява (защитен вид); Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Спиртните разтвори са по-силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода. Билката тонизира цялата храносмилателна система — засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо температуропонижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.
Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се използува при ревматизъм, подагра и малария.
Stip. Visci Albi - дръжки от бял имел; Понижава високото артериално налягане, нормализира ниското и подкрепя натрупването на калций в костите. Това е една билка с отличен ефект върху вегетативната нервна система и е от съществена полза при хормонален дисбаланс при жените в периода на перименопаузата, климакса и дните около цикъла (елиминира неприятните симптоми свързани с пременструалния синдром).
Начин на употреба: Приготя се отвара от 1 супена лъжица дрога в 500 см3 вода, като се вари 10—15 мин. Прецежда се. Употребява се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. Може да се приготви воден извлек — 1 чаена лъжичка дрога се залива с 250 см3 вода и се оставя да кисне 8 часа. Приема се по 1 винена чаша 2—3 пъти на ден.
Да се има предвид, че в големи дози дрогата е отровна и не трябва да се употребява дълго време.
|
Re: Изпитана рецепта [re: Ekna]
