Радвам сае участвувам в този диалог, защото много от темите обсъждани в този сайт пряко ни касаят.За мен почти няма значение дали аз съм болната или човека до мен.Въпрос на характер на жизнена философия ако щете. По нататъка в сайта имаше диалог по темата за истината, трябва ли да са казва, защо да, или защо не! Лично аз съм в този ад от 4 месеца. Медицински познания имам на високо ниво, защото съм работила в болница 20 години. Няма значение дали съм лекар или не, тъйкато със случаите с които съм работила са от всякакъв тип заболявание. Работила съ м в голама коремна реанимация в която повечето от пациентите са били с карциноми. Баща ми почина също от карцином на панкреаса. За съжаление съм наясно с болестта, доколкото мога, защото при всеки болен с еднаква на пръв поглед диагноза, симптомите и протичането и са различни. За себе си мога да кажа няколко извода, които съм направила. 1. Много е важно пациентът да има вяра, че макар и страшна диагнозата не винаги завършва фатално. 2. Ние близките НЯМАМЕ право да се отпускаме! Длъжни сме неотлъчно да сме до близкия си и да го подкрепяме.3. Да търсим и обменяме всякаква информация, касаеща заболаването, начините на справяне и въобще всичко полезно. Що се касае до каква степен трябва да е на ясно самия болен за диагнозата си, то това зависи от нас близките. Мене лично никой не ме пощади. В онкологията всички лекари бяха крайно точни за съпруга ми няма никакъв шанс! Не казах истината, или поне цялата. След 25 год. съвместен живот прецених, че за неговия характер това ще е убийство.Оперираха го на 1.12.05, отвориха и затвориха. Можете да си представите, какво съм изживяла, когато разбрах ,че този тумор, който се виждаше на скенера е огромен и че целият му оментум е с метастази. Не съм му казала и до сега, че има метастази, той знае само че тумора му не е махнат, защото бъбрека под него е здрав. За 7 дни успя да се възстанови след операцията и аз предпочетох да се прибере в къщи. Всекидневно той пие алое гел, който според мене му подържа жизнения тону, апетита и според мен хемогловина. От 10 дни пие и чая на Надежда. За химиотерапия не иска и да чуе. Свързах с с д-р Дудов, който е от онкодиспансер София. Той иска скенер с двойно контрастно. Няма да ви лъжа, че за пореден път ще съм в ада, защото няма начин да не се види големината на тумора, а сигурно и част от метастазите.При неизваден основен тумор химиотерапията почти няма ефект. Ето ,мила, Мими моето "розово" положение.Още от сега съм на ясно , че няма да е лесно, но няма да се откажа от борбата, защото винаги има смисъл.За сега сме добре.Напълня с 1.5 килограм, което е много важно. Има апетит, което също е важно. Всеки ден е подарък!Съжалявам, че използвам клуба за тези словоизлияния, но адски е тежко, когато няма с кого да споделиш, а тук надявам се че ще срещна сходни души. Овосан е хранителна добавка и до колкото знам в една клиника в Добрич "Хигия", ако не ми лъже паметта, майче лекуват с него.Свързах се по елефона с тях и говорих с хирург. Той отказа да ми даде сведения по телефона и каза ,че трябва да отидем до там, за да направят качествени изследвания на съпруга ми, изрази съмнения относно достоверносста на епикризата от онкологията. Дневни престой там с включени всички тестове и изследвания е 55 лв.За една седмица пациентът излизал с точна диагноза и адекватно лечение, като самата клиника е с онконасоченост. Сториха ми се почтинни. Ако някой е бил там или иска телефона ще ви го дам.
БЛАГОДАРЯ ЗА ТЪРПЕНИЕТО. Аз все така ще продължавам да търся информация и доколкото мога ще гледам да със вполза. ЗДРАВЕ ИКЪСМЕТ НА ВСИЧКИ.