|
Тъй като тези дни по Фейсбук групите се разгоря поредната дискусия около ползването на 50MHz обхват от българските радиолюбители, която полемика по традиция прерастна в имбецилна простащина, ползвам повода за едно кратко експозе по въпроса. Лятото идва, време е споровете да се изострят, за да компенсират донякъде това, което липсва у всеки един от участниците в тях.
За по-незапознатите първо ще се опитам, съвсем накратко, да обясня защо 50MHz е известен като "магическия обхват". Той е уникален по една главна причини - бидейки технически част УКВ обхватите, при определени обстоятелства на тези честоти се проявяват свойствата на късовълновите обхвати! Това води след себе си и едно главно следствие за радиолюбителите - чрез изключително компактни по своите размери антени и с ниски мощности понякога са възможни интересни далечни връзки! Обяснимо е, че един такъв обхват е като магнит за запалените радиолюбители - от една страна я има присъщата за хобито непредвидимост, а от друга страна добри резултати могат да бъдат постигнати със съвсем достъпни и за изработка и за монтаж антени. Няма друг обхват, който да предлага на радиолюбителите толкова приятни изненади срещу толкова скромни инвестиции! В съвременния динамичен градски живот далеч не всеки може да си позволи да изискващите много място антени за долните бандове, но на практика всеки може не само да разположи, но дори и да изработи почти перфектна антена за 50MHz. Да, истината е, че най-атрактивни връзки са възможни изключително при висока слънчева активност, но дори в нейния минимум магическият обхват все още има какво да предложи, макар и това понякога да изисква повечко търпение.
За съжаление положението на този обхват, от гледна точка на регулациите, не е хич розово. В Европа, като цяло, за радиолюбители са разрешени честотите от 50 до 52 MHz, а главно извън Европа има и страни, в които е разрешена работата от 50 до 54 MHz. За съжаление в някои страни този обхват въобще не е разрешен за радиолюбителите. България, както понякога се случва, е в някакво особено разкрачено положение - работата на този обхват е разрешена само с минимална мощност от 10 вата и само от 50.05 до 50.20 MHz. Това, разбира се, е доста по-добре от нищо, но всъщност е предпоставка за избухващи напрежения и конфликти през последните години. Работата е там, че дори тази изключителна тясна честотна лента от едва 150KHz дава възможност на българските радиолюбители да работят на този обхват. Но, както винаги има едно "НО" - тази възможност не включва тези, които използват модерните цифрови технологии. Работата на цифровите режими на този обхват обичайно е около 50.310 MHz - едва 110KHz над разрешеното в България, но все пак над него.
До тук непредубеденият читател ще си помисли - какво толкова? В миналото радиолюбителите са можели да използват частично обхвата и на телеграф и на телефония, явно е нужно първоначално регулатора да задели още 150KHz и всички ще са доволни, докато се намери трайно решение и честотните диапазони се синхронизират със страните от Европа, част от която уж е и България? Но, както отново често се случва, не така работят нещата в България! По някаква причина държавата няма политическа воля да задели тези допълнителни стотина-двеста килохерца за радиолюбителите и да успокои нещата. От друга страна пък радиолюбителите, които отдавна са се отказали да имат една истинска, демократична и представителна организация, на практика няма какво да направят за да постигнат този лесен наглед компромис. И така я караме дълго, много дълго време, което не е необичайно за нас, българите.
При актуалната ситуация не е изненадващо, че някои от нашите колеги просто приемат риска и работят на цифрови режими по тези честоти, макар и неразрешени у нас. От друга страна пък регулатора не изглежда да изпада в излишна истерия от този факт. Или, както си го правим в нашата мила Родина, компромис има, просто все не намираме време да го официализираме. Работещите извън разрешения обхват гледат да не парадират с нарушенията си, тези пък, от които зависи да хармонизират разрешените обхвати с тези в Европа, гледат да не обръщат внимание на тези нарушения, тъй като технически те никому не пречат, а и защото държавата е в някаква степен длъжник по отношение на регулацията на този обхват. Обществения договор и консенсус е налице, просто ни трябва "малко" време да го разпишем в разпоредбите. Тук така сме свикнали и реално това не е проблем почти за никой, защото всеки е наясно за какво става въпрос.
Но има наши колеги, които стриктно спазват правилата такива, каквито са записани в разпоредбите. За съжаление те се най-ощетените - хем не могат да използват съответния обхват, хем са свидетели как други техни колеги го използват и правят интересни връзки на него. Някои го преглъщат, други се възмущават. Но, отново за съжаление, справедливия гняв на повечето от тях е насочен в неправилната посока, поне за мен. Проблемът никога не е бил толкова, че някой е достатъчно смел или нахален да поеме риска да наруши правилата - такива хора винаги ще има, това е в човешката природа и е неизбежно. Това, което хора могат да направят е, да се обединят по някакъв начин около приемането на достатъчно адекватни правила, чието нарушаване да не е привлекателно. Когато нормалните активности в ефира са достатъчно премерено либерални, тогава нарушители ще бъдат само най-медицинските случаи, за които така или иначе няма оправия.
Обаче - винаги освен "НО" има и "ОБАЧЕ" - интригантите ползват съществувщото разкрачено положение и справедливото недоволство на някои от колегите за да инспирират една категория конфликти, които са от вида "натопи другарче" най-общо казано. Най-типчните дебилни изцепки са очевидни - да се работи с инициала на някой "неудобен", с цел да бъде "омаскарен", да има наличен "компромат" за неговата "недобросъвестност". Това е лесно - нужно е радио и антена за 50MHz, както и да се направи едно общо повикване с инициала на "неудобния". После някой "случайно" ще направи запис, друг "случайно" ще направи скрийншот. И готово - радиолюбител, който дори не подозира, вече е "нарушител". В главите на имбецилизираните комплексари, организирали "активното мероприятие", разбира се.
Идиотизираната пасмина, намерила почва в радиолюбителството да подхранва комплексите си, ползва и други "методи". Всички те, малко или много, се базират на изконното джентълменство, заложено в нашето хоби. Всеки може да се представи за друг ... стига да е олигофрен в достатъчна степен. Затуй другото поле, на което тези болни хора се изявяват, са т.н. клъстери. За незапознатите - клъстера представлява, исторически, свързана система от компютърни системи, които обменят помежду си информация кой радиолюбител какъв инициал е чул в ефира. В миналото, ако в ефира излезе "интересен" инициал, радиолюбителите не са имали много методи да съобщят това на приятелите си - или са ползвали локалните репитри или телефоните си. С развитие на Интернет нещата се промениха - сега всеки може да сподели с всички какво е чул в ефира, а мястото за това са точно тези клъстери.
Спецификата на "спотването", т.е. на оповестяването на някаква информация в клъстера, от гледна точка на идентификацията не се различава твърде от работата в ефира - всеки сам пише инициала, който отправя съобщението, както и попълва информация за чутият опознавателен знак и добавя забележка за анонса, ако е нужно. Както и в ефира - няма авторизация/проверка, а и тя е ненужна, защото огромната част от радиолюбителите никога не би им хрумнало да използват чужд инициал. Тези, които използват чужд инициал са пълни отрепки в очите на колегите си. Фактът, че е практически недоказуемо кой точно е използвал чуждия инициал в ефира или на клъстера не променя нищо - отрепката си остава отрепка, макар и без доказателства.
Важният за мен въпрос след поредната простотия си остава - какво могат да направят радиолюбителите в този конкретен случай, за отнемат от жизнените сокове на комплексираните плевели, опитващи се да избуят в благодатната джентълменска почва на радиолюбителското хоби? Отговорът също си остава - една демократична организация на българските радиолюбители, в която всеки чрез гласа си да изразява свободно мнението си. Конкретния казус е много прост, нека не се заблуждаваме. Ако има едно искане за разбиране към държавата да се отпуснат, макар и временно, до окончателното решение, само десет килохерца допълнително 50.305-50.315, то това ще доведе до моментален спад на напрежението и интригата. Държавата няма да откаже такава временна мярка, защото спазването на писаните разпоредби е в интерес на държавните органи. Много по-лесно е да се регулира адекватно нещо, дори и с цената на лек компромис, отколкото да се "воюва" с гражданите. Ясно е, че щом всички заобикалящи ни страни, както и повечето европейски, са разрешили цели 2 MHz на този обхват, България също може да си позволи да задели 10 KHz допълнително като начало. Това няма да навреди никому, а ще отнеме някаква част от хранителната среда на олигофрените.
Разбира се БФРЛ в момента са заети - идва лято, а лятото е "ден година храни" за тези, които гледат да изкарат някой лев от туристическа дейност ползвайки марката "БФРЛ" като своя собствена. После БФРЛ пак ще бъдат заети - ще дойдат контестите, а там без интрига не може да бъдат оставени нещата. После ще дойде пък време за заслужен отдих, а после кръгът се затваря. Докато допускаме в хобито ни да ни представляват самоназначили се хори, за които радиолюбителството е източник на доходи и коректив на клинични комплекси, а не е удоволствие от общуването, дори дребни въпроси, които имат елементарни политически компромиси ще стават източник на интриги, които ще привличат все по-голям брой малоумници и интриганти в радиолюбителските среди. Това е истината. Сега всички вие си пригответе по 30 кинта и не забравяйте да дадете своята финансова лепта за паразитите, отдавна заразили организма на организираното радиолюбителско движение. Приятно плащане, колеги - на сбирката в Казанлък ще има каса, на която ще ви дадат хвърчаща бележка, че сте членове на клуб, който на практика не съществува! При наличието на такъв "морал" в нашите "представители" не е чудно, че нямат очи да дискутират закона с компетентните органи, без да бъдат вежливо сиктердосани. Но вие се наредете на опашката и платете, а после търсете по интернет някой виновен за батака, до който са докарани нещата.
|
За магията и простотията на магическия обхват
