Мисля, че си пропуснал развитието в тези среди по някои теологични въпроси. Преди няколко месеца мисля, че е било установено, че простото величие е напълно недостатъчно. Знаеш как е - животът е твърде кратък, за да може да обхване приноса на истинските титани на радиолюбителството. Затова май се бяха замислили да преминат направо към следващата фаза - увековечаването чрез решение на УС на БФРЛ. Вече тия ежедневни боричкания не са им в категорията - дойде времето ясно да се каже Кой ще определя кой е тленен и кой е нетленен. Вярваш или не, но ако се разтърсиш все ще го намериш като официално предложение - Те да решат, кой ще е за вечни времена в ефира!

Тук сме коментирали доста неща, повечето от които имаха чисто хумуристичен заряд. Например смешните напъни да се посочват Контрольори на ефира предизвика няколдневно веселие. Но да настояваш за правото да определяш еднолично кой ще е вечен предизвика стъписване дори у мен. По принцип нямаше да пропусна коментар по темата, но в този случай се замислих. За да започнеш да разсъждаваш, че ти си Избраният, който може да да раздава индулгенция за вечно признание и неподвластна на времето непреходност, според мен трябва да страдаш от много сериозна душевна дисфункция. И, противно на опорните точки на ЗКПЧ-то от прерията, тук се опитваме да не засягаме чак толкоз лични въпроси, като детайли от влошено клинично състояние, например.

Човек да е леко изперкал е солта на живота, по някоя и друга закачка със странностите му дава живец, макар и леко на гърба му, но от друга страна на всеки от нас му "мърда" по нещо в главата и в това отношение сме донякъде равни. Обаче да се коментират хора, които са си повярвали, че с един подпис могат да (само)определят кой ще остане величествен, единствен и уникален за времеконтиниума, изисква специализирана психиатрична подготовка и не е коректно детайли да бъдат разнасяни по форумите, защо за страничния наблюдател е убийствено смешно, но човека, който е убеден, че Вселената го е назначила да раздава бележки за непреходна значимост, вероятно изпитва сериозни терзания и преживява много тежък конфликт с реалността.

Та така - тая работа с "голямата работа" остана в миналото. Сега всеки е "голямата работа", затова се търсят варианти да се излезе над тия неща. За съжаление нямам връзки в кухнята на организираното радиолюбителско движение, но няма да се изненадам, ако на следващ етап се подготви специална депеша до Светия синод, изискваща делегирането на права по предложение за канонизиране на Светци, при това ако може направо още приживе, без тия досадни разтакавания по канона. Щото колкото и да е добре да си велик радиолюбтел, сигурно е още "по-така" да си Свят радиолюбител. Единствено не знам дали църковната канонизация не противоречи на светската им индоктринация, но колкото и да са атеистично възпитани, струва ми се, че все за вечно запазено място в каноните на вярата ще направят компромис, ако им се отдаде възможност - благородството задължава, все пак.

Такива ми ти работи. Вече по всяка тема, която подхвана, първо се разсмивам, а после ми става някакво мъчно, защото нещата верно минаха всичко, познато на цирковото изкуство и все повече завладяват територия, доскоро запазена изключително за психиатричната наука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите