|
Не съм сигурен, че следващите размишления са толкова директно свързани с радиолюбителското хоби, колкото би им се искало на всички. За някои хора нашето хоби е по-скоро техничарско и в него литературата и философията нямат място. Аз, обаче, застъпвам другата гледна точка - че в нашето хоби изкуството на приятелското отношение и комуникацията са в основата му и без способността ни да приемем кореспондента си като достоен колега чисто техническата част се обезмисля в голяма степен, особено в наши дни. А там, където има общуване, литературата и философията не е навредила никому. Затова все пак реших да изложа нЕкои съборажения от общ характер тук.
Случайно или не тези дни ми се навря в очите един позабравен от мен цитат - "По-лесно е да се бориш за принципите си, отколкото да живееш според тях". Животът често е пълен със съвпадения - този цитат изплува на монитора ми сякаш просто от нищото, когато във Фейса се опитвах да асимилирам поредния залп на лайнометите.
За тези, които не са запознати с конкретиката, ще резюмирам накратко. Беше пуснат един пост с линк към финансирането на спортните федерации. Наистина в поста имаше едно-две двусмислени изречения, но нищо извън добрия тон за неизкушените. Преведено по-недипломатично се поставяше въпроса защо БФРЛ за поредна година не получава финансиране, въпреки че федерацията по ориентиране, донякъде и със същите талантливи деца, които постигнаха значимите спортни успехи на БФРЛ, получават много сериозно такова.
Ще си спазя обещанието и няма да коментирам самата тема по същество. Несъмнено липсата на финансира винаги е посочване като причина за какво ли не в организираното българско радиолюбителско движение, но детайлите са по-скоро огледани отвсякъде и за причините не е трудно да се досети човек. По-добре е да има финансиране, разбира се, но вероятно за получаването му са необхоми друг тип усилия, от демонстрираните до момента. Но това са детайли от кухнята, не затова ще стане дума.
Ще стане донякъде дума затова, че веднага под този пост, като под някаква свиша команда, изведнъж се разгоря една страстна полемика на тема бивши тайни служби и техните опити за контрол на радиолюбителското движение. За по-младите колеги да уточня, че такива пиеси се играеха непрекъснато през деветдесетте години. Тогава верните на партията-майка се разделиха на "наистина верни" и на "предатели". Верните викаха на предателите "предатели", а предателите викаха на верните "доносници". Нямаше никакво значение кое-какво е било и как е - имаше едни вълшебни думи "доносник на държавна сигурност", които обясняваха почти всичко. Мразиш съседа си? Значи е доносник! Искаш да се разведеш? Мъжа ти е доносник! От ретроспекцията на времето звучи абсурдно, но наистина имаше двойки, които се разведоха по политически причини.
Разбира се в основата на онази истерия имаше някаква рационална нотка - всемогъщата "държавна сигурност" (ДС) беше съсипала не един и два живота, мнозина несъгласни с онзи режим биваха "профилактирани", а пишещият тези редове не напправи изключение, макар да беше все още ученик. Хората не харесваха службите си, защото службите бяха просто един репресивен инструмент, почти изцяло използван в името на това несъгласните да станат съгласни. Нищо друго нямаше значение - нито дали човек е умен или глупав, нито дали е прав или греши. Имаше само несъгласни и съгласни.
Както се досещате, тези несъгласните, изведнъж като падна бай Тошо се оказаха толкова много, че за малко да минат бройката на населението. Почти всеки изведнъж се оказа репресиран, без оглед на това какво е правил "преди 10-ти". Дори сътрудници на същите тези служби някак се оказаха репресирани, даже от най-репресираните! Причината беше, че не всеки искаше да се развежда с жена си. Майтапа настрана, но изведнъж да подхвърлиш за някой, че е "доносник" се оказа много лежерна стратегия за саморазправа с новите неудобни. Нямаше значение за какво става въпрос - подхвърлиш ли, че опонента ти е доносник, това автоматично някак създава правота на собствената ти теза, па дори и ти самия да не си съвсем наясно каква е тя!
Та се получи, както често в нашата мила Родина, един привиден парадокс - знайни и незнайни дисиденти и борци за демокрация започнаха да замерят опонентите си с досиета или поне да подхвърлят за наличието на такива. Изведнъж в борбата за демокрация се мобилизираха за използване всички средства на вчерашната милиция - за всичко си имаше ред. Който не е "от нашите" го трием, опитваме се да го омаскарим, подхвърляме му компромати! Всички методи бяха разрешени на новите "демократи", стига някак да окепазят "противника" си и да лишат всяка теза от смисъл.
Сега сигурно разбирате защо ми направо такова впечатление ненадейно изникналия пред мен цитат на Адлер - "По-лесно е да се бориш за принципите си, отколкото да живееш според тях". Тогава, когато един човек на декларативно ниво уж се бори със злото, чувствайки се комфортно да използва методите на същото това зло, очевидно нещо е недобре балансирано в менталното му пространство. За тези, които не знаят, Алфред Адлер е един от ранните сътрудници на далеч по-известният Зигмунд Фройд. Добра отправна точка за информация относно работата му е Уикипедия, където освен другото е споменато че той
И седя сега и се натъжавам, когато гледам как "убедени демократи" скачат като бик на червено щом някой дори само спомене "право на равнопоставен глас", ако това е свързано с радиолюбителската общност в организираната и спортна част. За тях различното мнение е светотаство което трябва да бъде немедлено и публично заклеймявано, а авторите му окепазявани. Същевременно използването на милиционерски методи, като невинно избирателно подхвърляне на плоски политически компроматчета е съвсем в реда на нещата, легитимен демократичен инструмент дори! Лека-полека нещата стигнаха до там, че самото споменаване на абревиатурата БФРЛ предизвиква конвулсивни реакции, без оглед на контекста. Няма значение какво е и що е - БФРЛ е винаги права, дори когато греши! И никой, ама никой, няма право да я споменава, освен за нарочни хвалебствия! В този илюзорен "демократичен" свят да си учредител на БФРЛ явно не заслужава нищо повече от един освежаващ "демократичен" шут, но да си организатор на битак те поставя сред бащите на спортната демократизация. И като ми е тръгнало на цитати, няма как да не цитирма и един приятел - "Това са принципите ни, ако не ви харесват - имаме и други".
Хора - наистина не знам какво сте правили навремето и сигурно не ви е било лесно, нито мога да знам и едни на други какво сте си правили. Но е време да се спрете. Едно, че за следващото поколение сте просто смешни свадливи старчета. Не ви го казват в очите от уважение към белите ви коси, но не се надявайте твърде, че такава квалификация е непозната за младите ни колеги. Цирка си е цирк - малко перформанс в една структура може да има позитивен ефект, но вие отдавна минахте границите дори на маргиналния разум. Ако не можете да си простите това, което сте си причинили през годините, то поне го забравете за пред публиката и не се излагайте. И като търсите врага с партиен билет, вземете че първо се погледнете в огледалото. И със свещ да търсите някой, дето уж ви бил незаслужено обиждал, време е да се осъзнаете, че по-голяма обида за вас от това, което сами предизвиквате с нелепите си действия и настойчивите си опити да се омаскарявате взаимно просто не може да бъде измислена.
|
За честта на каубойската шапка
