И моите 5 ст. за морза!
За мен това си е един феномен. Използвал се е много, поради факта, че не е имало други видове работа за обмен на инфо. Отдавна вече не е официално средство за професионална комуникация.
В какво се крие феномена му?
На мен почти на всеки контест ми се случва следното:
- когато обикалям по банда слушам винаги по 3-4-5 сигнала, с най-различна сила и тон, дори на най-тесна лента, но в един момент чувам част от нициал с много ниско ниво и лош тон. Оказва се, че няйкой си вика CQ....след напрегнато слушане му записвам инициала, който даже е двоен множител. Когато направя връзката изведнъж на честотата настъпва тишина, защото другите са чули неговия инициал през мен и започват да го викат.
За мен морза е най-шумоустойчивото предаване, тъй като само и единствено човешкия мозък може да отсее един такъв сигнал на фона на невероятен QRM.
Досега не е измислено никакво физическо устройство, което да се справи с това.
Вярно е , че има цифрови предавание, които осигуряват DX връзка почти на нивото на шума от ефира, но за това си трябва PC + software....
Ако някой отиде в планината с едно QRP в джоба и CW key привързан за бедрото и антенка щърчаща от врата му, без да спира да ходи би могъл да осъществи връзка, без да мъкне със себе си каквато и да е компютърна конфигурация.
А другата част от феномена е тази, че при работа на CW с ръчен (пешак) ключ веднага си проличава почерка. Аз например винаги се стремя да работя "пешаци" с техния почерк и накрая да завършвам с моя почерк. Получава се нещо като израз на емоция с промяната на съотнишението точка-тире, паузата, скоростта и т.н.
А това да изразяваш емоция с двата си пръста е нещо велико и то на 5000 км. разстояние.
Морза е мелодия, която носи инфо и чувство....!