Ами те стъпките даже няма и какво за момента да ги обсъждаме. Автоголаджиите от "УС на БФРЛ" си вкараха зверски автогол с това изтегляне на "общото събрание" една седмица преди Казанлък. По този начини си организираха такова "спокойствие", че този въпрос няма как да не бъде засегнат, поне в няколко изречения, във всеки разговор в Казанлък. Няма да е от трибуната, но мнения ще се обменят и хората ще са много по-ядосани този път, защото игнорирането вече демонстративно и арогантно минава всякакви граници.

Така че според мен след Казанлък всеки ще е наясно със себе си, а и с приятелите и познатите си, под какво би се подписал. Според мен няма да е трудно да се изготви нещо като отворено писмо, в което да се постави въпросът на масата и да се даде разумно кратък срок на "УС на БФРЛ" да се съобрази с исканията и всичко да се реши по най-лекия възможен начин - чрез разумен и реалистичен план за приемане на нов устав и последващи избори. Това ще е най-добре за всички и аз, може би пак наивно, мисля че това ще ги отрезви доста, особено ако отвореното писмо събере достатъчно подписи, а най-вече ако подписите си дадат и мнозинството от плащащите "членски внос" в момента.

Единствено при разговорите, макар и неформално, трябва някак да се реши какво всички ние, които ще се подпишем, бихме приели за успех. Дали просто повече подписи, от плащащите членски внос? Или фиксирано число? 500? 1000? Ясно е, че колкото повече, толкова по-трудно и повече време ще отнеме, но пък и повече ще тежи. Но и да не се проточи толкоз, че да се загуби енергията.

Това първо писмо, като призив към разум, разбира се няма нужда да е по някакви формални правила - инициал и подпис е предостатъчно. Въпросът е тези от "УС на БФРЛ" да разберат, че връщане няма да има и ако се наложи, тогава вече ще последва и второ отворено писмо, този път не до БФРЛ, а до всички възможни институции и партньорски организации.