Еми не е финансирането първостепенния въпрос, не съм съгласен. Финансирането е първостепенен въпрос за да оцелее човек, за да отгледа и изучи децата си, за да живее сравнително нормално. Но не за да упражнява хобито си. При хобито е второстепенен, че дори и третостепенен - след осигуряването на свободно време и подходящи условия (шак) за практикуването му.

Има адски много милионери, които не са радиолюбители, а същесвременно има много хора, които едва връзват двата края, но са радиолюбители. Има хора с пари, които нямат време просто. А има такива с пари и време, които нямат условия. Според мен това илюстрира, че първо трябва желание, после възможност и чак накрая пари. Като последното е най-лесно, защото там при желание се помага много лесно от колеги, близки и приятели. Пари се събират, но време няма как да ти подари някой. Трудно е и да ти създаде подходящи условия, ако си лимитиран откъм такива.

Разбира се аз не споря с теб, че пари трябват. Под второстепенен и третостепенен въпрос имам предвид, че първо трябва да е желанието и идеята, после идва нуждата от съмишленици и най-накрая идва и нуждата да се осигурят средства за някакви общи проекти, които са в основата на движението. БФРЛ какви общи проекти, значими за болшинството от радиолюбителите движи или финансира?! Никакви! Всичко е пародия в най-добрия случай - когато не е гротеска.

Когато има обща идея, желание и проект, то идва ред на реалността - какво е възможно, какво е невъзможно, кое е лесно и кое е трудно да се организира и финансира. Аз, като радиолюбител, може и да съм изкушен да желая финансиране от държавата, но като данъкоплатец не съм склонен да мисля така. Нашето хоби ние си го харесваме, но трябва и да сме реалисти - на другите хора хобитата може би са не по-лоши, а не знам дали е редно държавата да се грижи чак пък и за развлеченията ни. Разбира се това, което радиолюбителството може да предложи, особено на младите, може да бъде подпомогнато, но ако без държавата не можем да си упражняваме хобито, то тогава да слагаме кепенците и да не занимаваме хората около нас с глупости.

В наши дни членският внос не е основният източник за финансиране никъде. Членският внос е - както ти самия казваш - да се покрият някакви минимални представителни разходи - за сайт, за пощенска кутия, за вноска в IARU. За всичко друго може да се намери целево финансиране, като най-важното перо би трябвало да е рекламата. Но колко спонсора има БФРЛ? Могат ли да са повече? Имай предвид, че БФРЛ има нужда от спонсорство, което е направо смехотворно, дори сравнено с нуждите на няколко селски футболни отбора.

Как, например, оцелява сбирката в Казанлък?! Аз не съм чул там държавата да помага съществено, има някаква подкрепа от две-три фирми. И въпреки това изложението съществува, въпреки това дори най-бедните пенсионери успяват да намерят транспорт и няколко лева за вход и за една минерална вода, за да видят колегите си. Да, ако държавата осигуряваше няколкостотин хиляди лева, то можеше да е по-луксозно, но е факт, че някак съществува. Идеята е привлякла и хората и средствата, не средствата са привлекли хората и са създали идеята. Начини винаги има, когато има реалистична идея и желание за осъществяването и. А нормално радиолюбителско движение с пълноправно представително членство за всеки желаещ далеч не е нереалистична идея.

Да се пише нов устав и да се предлага на този "УС на БФРЛ" е тотална загуба на енергия и време. Ако на някои от хората там им е останало някакво приятелско чувство и уважение към колегите им, то първата крачка е много проста - да се обяви, че ще се свика едно истинско общо събрание и да се поеме ангажимент, че всички клубове в БФРЛ ще гласуват единодушно всичко, което това общо събрание приеме. И като казвам "общо събрание" нямам предвид някой да наеме една зала някъде, да посочи една дата и да плесна с ръце "ми те не дойдоха", а наистина да се осигури възможност всеки - лично, чрез електронен подпис, чрез пълномощник - да може да вземе отношение.

Ако такова желание е налице, тогава вече може да се пишат устави, да се дават идеи, да се конкурират гледни точки. Сега да очакваме, че ние, да не говорим въобще за младите, ще ходим да се молим като ученички на Чучури, Каскети, ВОР-ове, Лисици - ми няма да стане. Те като не искат да чуят другите, ние насила не можем да ги накараме - това е факт. При липса на желание от тяхна страна да работят заедно с колегите си на основата на равнопоставеност, то просто няма как да има какъвто и да е диалог. Аз поне не искам абсолютно нищо от тези хора, да не говорим пък да ми хрумне, да им предлагам нещо. Но те могат, и според мен са морално задължени, да осигурят адекватно представителство на всичките си колеги, щом претендират да са лидерите им.