Според мен това се дължи на някакъв вроден стремеж към баланс. Преди тридесетина години, в навечерието на демократичните промени, в България имаше изключително много добре подготвени хардуерни инженери и почти никакви програмисти - дето се вика - по име се познаваха всичките, което е преувеличено, но с малко. Но инженерите, нашите и с "малко" копиране, успяха да произведат достъпни компютри и изведнъж имаше хардуер, а нямаше какво да се прави с него.
Започнаха да се множат програмистите, а поради оптимизациите на процесите, инженерите пък взеха да намаляват. В момента хората, познаващи в детайли съвременния хардуер са кът в световен мащаб. За сметка на това повечето млади хора могат поне да се ориентират какво е това програмиране.
Та май като някакъв резултат от тези процеси се появява ардуино-то, което лично аз бих дефинирал като софтуерен проект. Просто преди ардуино трябваше да се разбира хардуера, асемблер и или поне C, докато при ардуино човек не трябва да има чак такива структурни познания за да развихри фантазията си. Всяко интересно творение с ардуино е повече резултат на добро хрумване и софтуерна реализация, отколкото на хардуерни умения, макар почти винаги да изглежда, че крайния резултат е хардуерен продукт.
От друга страна софтуерното моделиране "уби" чара на много чисто хардуерни занимания - например антените. Преди софтуерната революция създаването на нова работещата конструкция беше почти бяла магия. В момента с малко фундаментални познания по материята плюс прилична безплатна програма е възможно със завидна точност да се изчисли поведението на почти всяка антена, която би хрумнала на някой. Пак има място за магия - има антени, които работят по-добре, отколкото са изчислени при някои условия, но няма правилно изчислена антена, която да не работи.
Май си прав, има някаква ирония. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече носталгия се ражда към добрите стари времена, когато беше ясно кое как работи. Сега всичко работи много по-добре, но на много малко хора им е ясно как точно. Сигурно хобито е някакъв социален инструмент за запазване на сравнително прости познания, които иначе не са икономически изгодни и е неуместно да бъде изразходвана обществена енергия да бъдат преподавани в училище, например.
|