Колега,

Твоите аргументи са изключително разумни - подкрепям ги напълно, а смея да твърдя, че и аз писах в този смисъл, макар и, може би, малко многословно и с неуместна ирония.

И по-горе казах, че аз нямам нищо против самото мероприятие - напротив. И аз бих участвал с кеф в него, стига да не беше цялата тази безумна помпозност и неадекватни цели, формулирани в невероятно звучащи документи.

Нека да се преброим, нека видим кой къде е, какво прави там, с какво работи, пък и колко градуса е при него и въобще какво е времето. Нека всеки си изпробва оборудването, нека опита различни варианти за подръчни антени.

Звучи леко, приятно и, наистина, е социализиращо. Да се види кой-къде е на почивка, кой е на вилата, кой си е вкъщи. В приятен и хубав почивен ден да си кажем наздраве в ефира и да си пожелаем другия месец, или другата година да сме повече, разпръснати на повече места и с по-голямо настроение.

След това, без напълно излишни доклади за изключителни успехи, всеки желаещ да сподели защо от потенциални 200 участника са се "отчели" само 50. И как да се опитаме на следващото "преброяване" да са поне 100.

Федерацията да си направи една тиха статистика - колко са младите, колко са опитните и как да може бъде увеличена бройката и на едните и на другите. Като казвам "тиха" имам предвид без отчети, доклади и рапорти за успехи или неуспехи - просто едно сверяване на часовника.

Нямам никакво доказателство, но мисля, че още от първия опит щяхме да сме поне сто човека. И много бързо това можеше да се превърне в ежемесечно, а защо не и ежеседмично "наздраве" в ефира.

А иначе няма лошо да се мисли и за реакция при бедствия, аварии и дори по-дребни и локални проблеми, където наистина един любител може да помогне много. Едно затрупано от снега планинско село, без връзка с външния свят, не е непременно природно бедствие или крупна авария, но защо да не се мисли и за малките неща?

Но за да стане това трябва да се започне от наистина "дребните" неща - някаква, макар и архаична, система за оповестяване, мислене в посока на някаква връзка с държавните институции (не си мисли, че съм им фен - но без тях наистина не може).

Ще ти дам прост (измислен) пример - на моята вила през зимата, ако забележа малко след полунощ няколко закъсали автомобила с хора вътре какво да направя, ако комуникациите не работят. Приемаме, че радиото си е наред, има ток или акумулатора е зареден, но няма телефони и най-близкото населено място е на 12 километра.

От сега мога да ти кажа, че вероятността радиото да ми свърши работа е съвсем фиктивна. Какъв да е реда на действие - да почвам да викам на кой банд, на коя честота?

Но да речем, че някак си, след много месеци на обсъждане сме измислили начин да се оповестяваме при нужда и съм успял да се свържа с колега. Айде сега си представи, как ме чува Сашо, който работи в момента от Говедарци (например) и звъни на 112 и им казва, че на сто километра от него според него има 10 бедстващи човека. Трябва да е изключително убедителен, за да не му пратят санитари да го приберат него.

Затова федерацията (или група от хора, но с нейната подкрепа и от нейно име) трябва да се занимае с формалните връзки с институциите. Радиолюбителите да помислят как могат да се уведомят за възникнал проблем и да го оттренират - за това не е нужно да са някъде навън, просто това може да отработва по всяко време и от всяко място.

И вече, като ги има горните две предпоставки, като 300-400 човека са се социализирали към една такава идея, един ден ще спасим или поне помогнем много на някой.

А дотогава, в горния съвсем измислен случай, просто ще ида до хората и ще им помогна да се подслонят при мен - начин на реакция, доста по-стар от радиото, но все още работещ.

Когато нещата са прости, ясни, лесни и неангажиращи, вероятността да са достъпни и приятни за повече хора нараства експоненциално.

73